— Идвате точно навреме да поемете ръката на Фреди — каза Уимзи. — Той има среща. Нямам предвид ръчицата му, а вечните слаби ръце на карти, които му се падат. Шегувам се.
— Е, добре — покорно каза Фреди и стана. — Май че трябва да се размърдам и да се махам. Довиждане на всички.
Мелвил зае неговото място и играта продължи, а щастието клонеше ту към едните, ту към другите. В края на втория час полковникът, който страдаше повече от стройната теория на своя партньор за водене на играта, видимо взе да клюма.
Уимзи се прозина.
— Не стана ли малко скучно, полковник? Да бяхте измислили нещо да живне тази игра.
— Не е кой знае какво да се играе бридж — каза Мелвил. — Защо да не се поразкършим малко на покер, а, полковник? Добре ще ви дойде. Какво ще кажете, Бигс?
Свикнал да преценява добре свидетелите си, сър Импи спря многозначителен поглед на Уимзи, след което отговори:
— Нямам нищо против, ако другите са „за“.
— Това се казва идея — рече лорд Питър. — Хайде, полковник, недейте да разваляте играта. Мисля, че чиповете са в чекмеджето. Винаги губя на покер, но нима има значение, щом като ти доставя удоволствие. Нека да вземем ново тесте.
— С колко ще се влиза в играта?
— Какво ще кажете вие, полковник?
Полковникът предложи с 20 шилинга. Мелвил направи гримаса и вдигна залога до една десета от пода. Поправката се възприе, сякоха и на полковника се падна да раздава.
Противно на предвижданията си, отначало Уимзи печелеше едно след друго и езикът му все повече се развързваше, той явно оглупя, та опитният Мелвил чак започна да се чуди дали с неописуемите идиотщини лордът не прикриваше невежеството си, или това е маска на закоравял играч на покер. Скоро обаче се окуражи. Късметът премина на негова страна и той започна да печели доста от сър Импи и полковника, които играеха предпазливо и рядко рискуваха, и още повече от Уимзи, който, изглежда, играеше безразсъдно, беше леко пийнал и глупаво залагаше на не съвсем сигурни карти.
— Не съм виждал късмет като вашия, Мелвил — каза сър Импи, когато младият човек събираше хубавата печалба от един флош.
— Днес аз, утре вие — каза Мелвил и подаде картите на Бигс срещу него, на когото беше ред да раздава.
Полковник Марчбанкс взе една карта. Уимзи равнодушно се засмя и поиска нови пет, Бигс — три, а Мелвил, след като поразмисли за миг, взе една.
Този път като че ли всички имаха силни карти, макар че за Уимзи не можеше да се каже нищо — той няколко пъти откриваше играта на две валета, за да поддържа огъня, според неговия израз. Сега беше особено упорит, зачервен хвърляше чиповете, за разлика от Мелвил, който се държеше много уверено.
Пръв се отказа полковникът, а след кратко време и Бигс последва примера му. Мелвил удържа, докато подът стигна почти до сто лири, а Уимзи изведнъж стана нетърпелив и поиска да види картите.
— Четири попа — каза Мелвил.
— Да те вземат дяволите! — рече лорд Питър, като свали своите четири дами. — Недостижим е тази вечер, нали? Е, взимай ги тези пусти карти, Мелвил, и дай шанс и на другите, а?
Докато говореше, той разбърка тестето и му го прехвърли. Мелвил раздаде картите, удовлетвори желанията на останалите трима играчи, след като влязоха в играта, и беше на път да вземе още три карти за себе си, когато Уимзи неочаквано възкликна и рязко протегна ръка през масата.
— Хей, Мелвил — каза той с леден глас, който по нищо не напомняше обикновения му начин на говорене, — какво точно значи това?
Той повдигна лявата ръка на Мелвил от масата и силно я разтърси. Нещо политна от ръкава към масата и безшумно се плъзна на пода. Полковник Марчбанкс го вдигна и при ужасяваща тишина постави на масата един джокер.
— Боже мой! — изрече сър Импи.
— Негодник такъв! — процеди полковникът, щом възвърна способността си да говори.
— Какво, по дяволите, искате да кажете с това? — простена Мелвил, бял като платно. — Как смеете! Това е номер, измама … — Беше обхванат от страшен бяс. — Позволявате си да кажете, че шмекерувам. Лъжец! Долен мошеник! Ти ми я подхвърли. Казвам ви, господа — извика той и отчаяно огледа масата, — той ми е подхвърлил картата.
— Хайде, хайде — каза полковник Марчбанкс. — Така няма да си помогнете, Мелвил. Бога ми, наистина няма. Само става по-лошо. Тц-тц, не знам докъде ще я докарат в армията.
— Искате да кажете, че вярвате на всичко това? — извиси глас Мелвил. — За бога, Уимзи, шегувате ли се? Бигс, вие имате глава на раменете си, нима ще повярвате на тоя полупиян глупак и на стария идиот, дето му се тресе главата и господ отдавна трябваше да го е прибрал?