— С този тон няма да спечелите нищо, Мелвил — каза сър Импи. — Боя се, че всички ние видяхме достатъчно ясно.
— Знаете ли, от известно време имах подозрения — каза Уимзи. — Ето защо ви помолих да останете тази вечер. Не искаме да правим публичен скандал, но…
— Господа — каза Мелвил по-въздържано, — кълна ви се, аз съм абсолютно невинен и нямам нищо общо с тази отвратителна история. Не ми ли вярвате?
— Вярвам на това, което видях с очите си, сър — каза леко разпалено полковникът.
— За доброто на клуба, това не биваше да продължава — каза Уимзи. — И пак за доброто на клуба мисля, че всички ние предпочитаме въпросът да се уреди тихо. Боя се, Мелвил, че след това, за което сър Импи и полковникът могат да свидетелствуват, на възраженията ви няма да се обърне внимание.
Мелвил прехвърли погледа си от лицето на военния върху това на прочутия адвокат по криминални дела.
— Не знам какво целите — навъсено се обърна той към Уимзи, — но виждам, че ми скроихте клопка и при това се справихте много добре.
— Мисля, господа — каза Уимзи, — че ако поговоря с Мелвил насаме в стаята му, ще мога да стигна до общоприемливо разрешение, без да се вдига много шум.
— Той трябва да подаде оставка — изръмжа полковникът.
— Ще му обърна внимание на това — каза Питър. — Може ли да отидем в стаята ви за минута, Мелвил?
Свъсил вежди, младият военен тръгна напред. Останал насаме с Уимзи, той яростно се нахвърли върху него с думите:
— Какво искате? Какво целите с това чудовищно обвинение? Ще ви съдя за клевета.
— Съдете ме — отвърна хладнокръвно Уимзи, — ако мислите, че някой ще повярва на приказките ви.
Той запали цигара и нехайно се усмихна на разгневения млад човек.
— Какво означава това все пак?
— Това означава само — каза Уимзи, — че вие, офицер и член на този клуб, сте уличен в измама при игра на карти за пари в присъствието на сър Импи Бигс, полковник Марчбанкс и в мое присъствие. А сега, капитан Мелвил, считам, че най-доброто за вас е да ми поверите отговорността за диамантеното колие и портретчето на мисис Райслендър, а след това просто да се изпарите от тези ослепително осветени салони, без да задавате въпроси.
Мелвил цял подскочи.
— Господи! — извика той. — Сега разбирам. Това е изнудване.
— Можете да наричате нещата както искате: и изнудване, и измама — каза лорд Питър и сви рамене. — Но защо да използуваме грозни думи? В ръцете ми сте. По-добре не се дърпайте.
— А да предположим, аз кажа, че не съм чувал за тези диаманти?
— Не е ли малко късно? — любезно каза Уимзи. — Ужасно ще съжалявам, но в такъв случай историята от тази вечер ще стане достояние на обществеността.
— Върви по дяволите, вероломен безсрамник! — изруга Мелвил леко приведен, готов да се хвърли към него, и оголи зъби.
Уимзи стоеше спокоен, с ръце в джобовете. Удар не последва. Разярен, Мелвил измъкна ключовете и отключи гардероба си.
— На ти ги — изръмжа той и метна на масата малък пакет. — Спипа ме. Взимай ги и върви по дяволите.
— Е, да, все някога — какво толкова има? — измърмори негова светлост. — Много благодаря. Знаете ли, аз съм кротък човек и мразя неприятности. — Той внимателно разгледа плячката си и с вещина на специалист прекара камъните между пръстите си. Погледна портрета и сви устни. — Да, това наистина би предизвикало скандал — промърмори той, зави ги отново и пусна пакета в джоба си.
— Довиждане, Мелвил, и благодаря за удоволствието от играта.
— Бигс — обърна се Уимзи, след като се завърна в игралната зала, — вие сте човек с опит. Как мислите, какво се полага на изнудвача?
— Засягате една от язвите на обществото, пред която законът е безсилен — заяви видният юрист. — Като човек не виждам наказание, което да съответствува на злодеянието на изнудвача. Това престъпление е по-жестоко и в крайна сметка с безкрайно по-тежки последици от убийството. Като юрист мога само да кажа, че с последователност отказвам да защищавам изнудвачи или да водя дела срещу нещастниците, които са се разправили с мъчителя си.
— Хм! … А вие, полковник?
— Това не са хора — рече твърдо дребничкият воин. — Малко е да го разстреляш. Познавах един човек… всъщност мой близък приятел… доведоха го до самоубийство… Пръсна си черепа… а беше такъв хубав човек. Не ми се говори за това.
— Искам да ви покажа нещо — каза Уимзи. Той събра пръснатите върху масата карти и ги разбърка.