— Е, хайде, измъквайте се оттам. И двамата. Ще смените колите.
Той излезе от кабината, заобиколи отзад и ни отвори вратата.
Слънцето огряваше косо дюните и се отразяваше в езерото. Блясъкът ме заслепи. Когато в първия момент стъпих от каросерията на камиона долу, не можех да гледам. Тогава всичко се проясни. Точно пред нас, на разстояние петдесет стъпки, чакаше черна лимузина „Крайслер“, пред нея две млади момчета, препасани с колани, единият в сива шофьорска униформа, а другият в тъмносиня риза.
— Окей. Движете се — каза шофьорът на колата. — Хайде да тръгваме.
— По-спокойно с нарежданията, приятелче — рече Оскар. — Достатъчно сме ги имали, за да ни стигнат и за още малко.
Тръгнах към крайслера. Чух как Оскар се влачи през пясъка след мен и си мърмори:
— Господи, тук е като на някакъв шибан походен лагер.
Мъжът със синята риза имаше револвер в ръката си. Като приближих до него, попита:
— Тъкър? Така ли?
Кимнах и той рече:
— На задната седалка.
В момента, в който го отминах, той вдигна ръка и револверът изтрещя и отекна в дюните. Извърнах се назад и видях Оскар на десет стъпки зад мен с кръв, бликаща от гърдите му.
— Ах ти, кучи сине! — Отскочих настрани, за да сграбча ръката с оръжието, но преди да мога да я достигна, револверът изтрещя отново. Тогава нещо тежко ме удари точно зад ухото. Падайки, видях Оскар, проснат по гръб на пясъка, и чух някакъв глас да казва:
— Преместете го в колата.
А друг, слабо достигащ до мен отвърна:
— Да, сър.
II ЧАСТ
24
Събуждах се бавно, с блуждаещо съзнание, всичко около мен сякаш не бе на фокус. Чувствах се така, като че кръвта ми бе източена и заменена с топло мляко. Таванът не беше съвсем стабилен. Той се движеше бавно от единия до другия си край и някоя случайна гънка го начупваше през бялата повърхност.
Заковах поглед в петното точно над главата ми, отварях и затварях очи, после се отпуснах и след доста дълго време таванът се успокои и спря да се движи. Опрях се на лакти и се огледах наоколо.
До леглото ми седяха трима души — мъжът в синята риза, който застреля Оскар, една жена със сива коса и очила и Рос Пайн. Когато заговорих, гласът ми прозвуча тънко и сякаш отдалече:
— Колко е часът?
— Четири и половина следобед — отвърна Пайн. — Вие сте в хотел „Дорсит“ в Чикаго, на седемнадесетия етаж. Искате ли кафе?
Кимнах и сивокосата жена отиде до масата край вратата, наля чаша кафе, сипа лъжичка захар в него и ми го подаде. После седна отново.
— Ще бъдете в Чикаго три или четири дни. Тази жена е Хелън Гадис. Тя ще бъде във връзка с вас, докато сте тук. А този мъж е Марти Брукшайър. Той заминава от Чикаго тази вечер, но ще бъде в контакт с вас по-късно, когато нашата работа напредне.
Погледнах към Брукшайър. Изрядно подстриган, ясни сини очи, бяла риза, сива вратовръзка. Спокойно лице без нито една бръчка, завършил по всяка вероятност някой колеж в Кънектикът преди три години. Усетих много особен порив. В ума си скочих на крака и впих пръсти в охранения му, добре избръснат врат. Но тялото ми не можа да издържи на този импулс. Костите и мускулите ми бяха разцентрова-ни. Или поне така ми се струваше. Не чувствах болка, нито напрежение. Сякаш нямах физическа същност. Можех да гледам и слушам, да запомням онова, което чувах. Но от шията надолу се чувствах като сварена каша. Вперих очи в Брукшайър и се опитах да го убия с поглед, но той си седеше с кръстосани крака, хладен и невъзмутим, като слушаше Пайн и си наместваше маншетите.
— Искам да видя Тейг — казах.
— Невъзможно е. Няма да го видите, докато не напуснете страната.
Отместих поглед обратно към Брукшайър.
— Кучи син.
Той погледна Пайн, който стана и дойде до леглото ми.
— Нека да си изясним нещата. Ще бъдете в контакт с няколко наши хора, преди този план да бъде изпълнен. И НИКОЙ от тях не е длъжен да понася обиди от вас. По никакъв начин.
— Този кучи син уби Оскар.
— Не той — възрази Пайн. — Вие го убихте, Оскар беше мъртъв още преди да напусне затвора. Вие не ни надхитрихте вчера. Само си помислихте, че сте. Когато ви казахме, че не е добре за Спивента да избяга, ние вече бяхме взели решение за него. Нямахме друг избор. Сега конкретно по въпроса. Много хора участват в този план и вие сте един от тях. Но сте ценен само с оглед на вашия дял в него. Разбирате, нали? Ние направихме договор с вас и аз ви уверявам, че ще го спазим. Но от вас се очаква същото. Говоря направо. За следващите няколко седмици от живота ви ние ви притежаваме. Вие сте купен и е платено за вас. Ако осъзнавате това и правите каквото ви е казано, всичко ще върви гладко. Ще бъдете изненадан от това колко лесно ще потръгнат нещата. Но ако не го приемете, ако ви хрумне да промените правилата на играта, ние няма да се спрем пред нищо.