Пайн се обърна, отиде до прозореца и застана там с гръб към нас. После се върна и седна на стола си. — Имате ли някакви въпроси? — попита той. — Важно е да разберете точно онова, което казвам. Ако има нещо неясно, сега е моментът да поговорим. После няма да имаме време. Ако имате неприятности, само Тейг или аз можем да ви помогнем. А ние няма да бъдем наоколо през цялото време. Хората, с които ще бъдете в контакт, са програмирани да реагират. Вашето поведение ще определя и тяхното. Това е просто като две и две четири.
Пайн се обърна към жената и рече:
— Обади се.
Тя стана, отиде до телефона и застанала с гръб към мен, каза нещо много тихо в слушалката.
— Добре — рече Пайн, — достатъчно за момента. А сега имаме изненада за вас.
Жената сложи ръката си върху слушалката и каза:
— Има забавяне.
— За колко време? — попита Пайн.
— Телефонист ката казва само няколко минути.
— Окей. Кажи й да ни свърже колкото е възможно по-бързо.
След като жената се върна до телефона, той се обърна към мен:
— Ако имате нужда да се свържете с нас по някаква причина, обадете се на шефа на сервизните служби, съобщете му кой сте и му кажете, че климатичната ви инсталация не е в ред. Някой от нашите хора ще ви намери за броени минути.
Седях и го слушах полубуден, кръвта започваше отново да се движи из тялото ми, през ума ми трескаво преминаваха различни възможности. Не си задавах въпроса какво да правя. Образът на Оскар, проснат на пясъка с два куршума в него, не излизаше от главата ми. Всички думи, планове и скрити заплахи не можеха да замъглят картината.
— Гладен ли сте? — попита Пайн. Той беше спокоен и отпуснат сега, изпълнен с увереността, че ме е вкарал в релсите, че ще бъда там, когато се нуждае от мен — колосан и изгладен, изгарящ от желание да се харесам, послушен като добре дресиран звяр. Тръснах глава.
— Не сте ли гладен още? — попита той.
— Не.
— Нищо, ще огладнеете. Има няколко превъзходни ресторанта в този хотел. Обичате ли риба?
— Не.
— Жалко. Долу има чудесен ресторант с морско меню.
В този момент телефонът иззвъня и жената вдигна слушалката.
— Обаждането — рече тя.
— Добре — отвърна Пайн и като стана, взе от нея слушалката. Говореше тихо и с извърната глава. Не можах да разбера нищо от думите му. Изведнъж той ми кимна. — Ето някой, който иска да говори с вас.
Бях прекарал пет години, опитвайки се да не мисля за нея, насилвайки се да забравя как изглеждаше, как се движеше и говореше, какъв беше допирът на кожата й. Бях притъпил краищата на нервите си, блокирал чувствата си, заличавайки доколкото бе възможно всеки неин образ. Но когато я чух да говори, всичко това нахлу обратно.
— Рой? — Гласът й беше тих, задъхан и несигурен.
— Здравей, скъпа.
— Боже мой, Рой…
— Не плачи.
— Не мога да се удържа. Страхувам се… Аз мислех.
— Всичко е наред, скъпа. Всичко ще бъде чудесно.
— Липсваше ми толкова много…
Настъпи прекъсване от другата страна на линията. Тогава мъжки глас каза:
— Тук е Марвин Тейг. Искам само да знаете, че жена ви е добре и е нетърпелива да ви види. Казах й, че ако се развива по плана, ще бъдете тук след три или четири дни.
Линията прекъсна. Поставих слушалката обратно.
— Къде е тя? — попитах Пайн.
— Извън страната.
— Дявол да го вземе! Ще спрете ли да си играете с мен? Къде е тя?
Пайн си седеше и ме гледаше. След това се обърна към Брукшайър и жената и рече:
— Ще се видим долу след десет минути.
Те станаха и излязоха от стаята. Щом вратата се затвори, Пайн започна да говори:
— Опитах се да ви обясня всичко по цивилизован начин, но ми се струва, че не съм успял. Така че ще се опитам да го направя още веднъж.
Той извади цигара и я запали.
— Знам историята на живота ви може би по-добре и от вас самия. Знам, че сте минали през тежки периоди, че сте получили повече ритници в задника, отколкото заслужавате. Няма две мнения по този въпрос. Но аз ви гарантирам, че ако се опитвате да ни преметнете, да ни изхитрите, мен или Тейг, или когото и да е от нашите хора, ще си имате такива неприятности, каквито не сте и сънували.
След като Пайн излезе, аз застанах до прозореца и се загледах надолу към езерото. Имах чувството, че той е още в стаята, точно зад мен, хванал и двете ми ръце в белезници. Обаждането на Телма промени всичко. Това беше тяхната игра. По непонятни техни правила. И аз все още стоях там, борейки се да намеря спасителния изход, знаейки, че и да го намеря, няма да мога да го използувам. Но все пак продължавах да го търся.