И така аз слушах. Потях се да изкарам добри оценки в училище, а през останалото време се скапвах да помагам в магазина.
„Икономика. Ето това трябва да се учи, казваше баща ми. Да разбереш за парите и бизнеса. Това е начинът да се върви напред.“ Така и направих. Живеех вкъщи, работех в магазина и ходех в колежа. Това е всичко, което правех.
Когато през лятото на 1942 се дипломирах, постъпих във флотата. Баща ми казваше, че човек трябва да воюва за страната си. И аз се борих здравата в продължение на цели три шибани години. Когато се уволних, се чувствах като старец.
Върнах се в Ню Йорк и следващото нещо, което направих, бе да се запиша в Колумбийския университет, все още работейки в магазина на баща ми. Ожених се за едно италианско момиче, което познавах от шестгодишна възраст, и за две години ни се родиха две деца. Тогава започнах да преподавам икономика в една гимназия на Западно крайно авеню. А вечер и през уикендите работех в този проклет магазин.
И така, там прекарах почти петнадесет години. Изтраях до 1960. Тогава една хубава лятна вечер, около седмица след четиридесетия ми рожден ден, си отвързах престилката, извадих триста долара от касата, излязох от магазина и взех такси до автобусната агенция на Осмо авеню. Качих се на първия автобус в западна посока и никога вече не се върнах обратно.
— И къде отиде?
— Къде ли не. Покривах страната като килим. Но най-вече на запад, харесваше ми там. И странях от градовете. Всеки град над петдесет хиляди беше прекалено голям за мен. Когато се нуждаех от пари, захващах някаква работа за около шест седмици. После продължавах пеша. Пиех и развратничех, задигах всичко, което ми попадаше подръка, и когато профуквах парите, се връщах отново на работа за малко, после драсвах отново. След като прекарах така две години, се събрах с двама бивши затворници. Те ме поеха. Искам да кажа, те истински ме образоваха. Следващото нещо, което научих, бе да престана да работя изобщо. Когато свършехме парите, пиянствахме, обирахме някоя бензиностанция и продължавахме нататък.
Едно нещо води след себе си друго. Докато една нощ някакъв педераст изникна иззад ъгъла с пушка точно когато обирах една бензиностанция в Канзас и аз го застрелях. Оттам нататък се започна само бягане и убиване — мъж в аптеката в Салина, конен полицай в Айова.
Накрая трябваше да търся някакво градче, в което да се мушна. И така, заминах за Чикаго, намерих си една сочна лейди и изчезнах за няколко седмици. Докато веднъж моето момиче ме издаде. И досега не знам защо. Полицията пристигна през нощта, когато бях полуотровен от газ, и ме гепи.
Айова предяви иск срещу мен, така че ме изпратиха във Форт Додж на съд. Не можах да изляза от затвора по-рано от онази проститутка от Чикаго, същата, която ме напъха вътре. Сдушихме се с три или четири горили от Гари и избягахме отново.
Скрихме се в някакво забравено от бога място в Южна Дакота за два месеца — аз, тази жена и нейните приятели. Накрая, като свършихме парите, се върнахме обратно на изток, търсейки банки за обиране.
Натъквахме се на какви ли не банки — Матуун в Илинойс, Стърлинг в Илинойс, Грийнкасл в Индиана. След това се прехвърлихме в Лонгаспорт, пак Индиана и… Някой натисна алармения бутон, охраната на банката започна да стреля и целият ад се продъни под краката ни. Но ние духнахме бързо навън и се насочихме към колата.
И почти я стигнахме. Но някакъв селски копой ни надхитри. Той взе асансьора до покрива на съседната сграда, разположи се там с пушката си и ни изпозастреля един по един като мармоти, докато тичахме от банката до колата. Добър стрелец беше. С четири изстрела свали четирима. Аз бях единственият, когото не уби.
Отне около трийсет секунди на съда да оформи присъдата. И около десет секунди на съдията — да я издаде. Но той употреби известно време, за да ми прочете дърво лекция.
„Ти си мъж с добра биография, с образование, с военна характеристика. Как може такъв човек като тебе да обърне пушка срещу невинни хора?“ Аз само стоях там с очи, наведени надолу, опитвайки се да изглеждам като Исус Христос, надявайки се, че всичко ще мине добре. Но вътре в себе си имах отговор за него: „Попитай който и да е войник, копеле. Това е като секса, след първия път нататък е лесно.“
9
На следващата сутрин още преди закуска ме изпратиха в канцеларията на Дичър. Стиснал челюсти, той се разхождаше напред-назад край бюрото си, а лицето му беше бяло като тесто.