— Остави затворника тука — нареди той на пазача. — И изчакай отвънка.
След като вратата се затвори, се обърна към мен:
— Заради теб имаме един човек в лазарета.
— Много хубаво. Надявам се да пукне.
Това го накара да спре. После отиде до стола си и се отпусна в него.
— Кълна се в Исус — рече, — отказвам се.
Стоях там с ръце зад гърба, гледах надолу към него и чаках да се обърне.
— Слушай, Тъкър, не съм те извикал за обичайното дисциплинарно наказание. Ти не си глупак, и двамата го знаем.
Дичър млъкна. Продължавах да го гледам. Накрая заговори отново:
— Има нещо сериозно в цялата тази работа. И ти вероятно знаеш ПОВЕЧЕ за нея, отколкото аз.
Той се изправи и тръгна да се разхожда отново:
— Ще ти кажа истината. Не искам да научавам нищо повече от това, което вече знам. А то е едно НИЩО. Разбираш ли? Запомни, че съм ти го казал. Аз не знам НИЩО за онова, което става. Но схващам, че е важно. Ако ти обаче направиш нещо, което да изпорти работата, аз ще се наредя сред глупаците заедно с тебе. Сега ясно ли ти е? Досещаш ли се какво имам предвид?
— Не, сър.
— Искам да останеш невъзмутим. И незабележим. В продължение на пет години не си ни създавал грижи тук. Не започвай сега, за бога!
— Когато казвате, че става нещо важно, говорите за мистър Тейг, нали?
— Не съм казвал това. Не ми приписвай такива думи. Дори и не съм споменал името му. Що се отнася до мен, когато ти си в залата за конференции — поставяш лавици. И дали там има някой при теб, за това аз не знам нищо. И не ме интересува.
— Но нали вие ме заведохте при него? Поне така го срещнах първия път.
— Добре, добре. Аз те заведох там. Но това е всичко, което съм направил. И не съм в течение на останалото.
Дичър отново се заразхожда напред-назад. После добави:
— Но не споменавай на Тейг какво съм ти казал.
Той спря да се движи и ме погледна.
— Знаеш ли какво си мисля?
— Мога да предположа.
— Аз си имам своята работа тука. И не искам нищо да става през главата ми. Не искам да бъда прекаран, разбираш ли? Не искам никой да ме прекарва.
10
Същия ден след обяда пазачът дойде да ме вземе отново и аз се качих с инструментите си в залата за конференции. Тейг ме чакаше там.
— Накарали сте Дичър да се развълнува много — каза той, след като седнах.
— Да, нещо го афектира.
— Всичко е наред — рече Тейг. — Говорих с него. Сега е в добро разположение на духа. — Той отвори папката с досиетата пред себе си и си сложи очилата. — Искам да задам няколко въпроса за процеса ви.
— Няма кой знае какво за казване. Привлякоха ме под отговорност като първокласен убиец, съдът реши, че случаят е доказан, и ме намериха за виновен.
— И съпругата ви също е била призната за виновна?
— Точно така. Казаха, че била съучастничка преди престъплението или след него. И те не можаха да решат кое. Така че й дадоха пет години, само и само да бъде на сигурно място.
— Процесът е бил в Марион, Индиана.
— Правилно, Индианаполис.
— Живеели сте там?
— Не. Живеех в Чикаго. Но човекът умря в мотела до Индиана полското летище. И там решиха, че съм го убил.
— Нека се върнем на жена ви за момент. Разбрах, че сега тя не е в затвора.
— Правилно.
— Знаете ли къде е сега?
— Не.
— Защо не?
— Не поддържаме връзка един с друг.
— По каква причина?
— Причината ли? Ами защо да й вися на врата? Тя е на свобода, аз съм тук. И ще бъда тук още петнайсет и повече години или докато пукна.
— Щом разсъждавате така, тогава защо се оженихте?
— Ето това е хубав въпрос.
— Тук се казва, че сте се оженили в марионския затвор, след като сте били осъдени.
— Точно така.
— И сега не знаете къде е тя?
— Не, но тя знае аз къде съм. Това изобщо не е тайна.
— Тя пише ли ви?
— Пишеше ми. Но след първата година и нещо помолих раздавача да праща писмата обратно веднага щом дойдат. Така че не знам дали още продължава да пише или не. Както ви казах, не искам да й тежа като воденичен камък.
— Но ако излезете…
— Да, но още не съм излязъл. Дори и не мисля за освобождаване. Е, ако някой ден, някой път… Това е единственият начин да оцелееш в скапаното ни заведение.
Той ме изгледа продължително. После каза:
— Този човек, когото сте убили…
— Не съм споменавал да съм го убивал. Прокурорът го каза.
— Добре, този мъж, заради когото сте осъден за убийството — Бърт Ригинс, — как се запознахте с него?
— Работех при него. Карах колата му, миех я и я смазвах и вършех всичко друго, каквото ми наредеше.