Четирите главни ями бяха разположени във върховете на голям ромб, оформен с червени плочки върху пода. Алената, Кафявата, Охрената и Пурпурната. Всички си приличаха, дълбоки по двайсет стъпки, широки също по двайсет, само че Пурпурната беше първа сред равни. Благородниците си проправяха път между тези и други, по-малки ями, надзъртаха в тях и обсъждаха изложените на показ борци и предлаганите залози. Всяка яма беше оградена със здрави дървени перила, закрепени за дъските на пода, които покриваха зидарията и се спускаха на метър дълбочина в ямите. Отидох до Пурпурната и се надвесих през перилата така, че те се притиснаха силно към диафрагмата ми. Отдолу Снори вер Снагасон се въсеше срещу мен.
— Прясно месце! — Вдигнах ръка, без да откъсвам очи от своя борец. — Кой ще си резне?
Две малки маслинени ръце се плъзнаха през перилата до мен.
— Мисля, че аз. Струва ми се, че ми дължите някое и друго рязване, принц Джалан.
Уф, дявол да го вземе!
— Мейрес, толкова се радвам да те видя. — За моя чест трябва да отбележа, че не позволих на слепия ужас да проличи в отговора ми, нито пък напълних гащите. Мейрес Алус притежаваше спокойния и разумен глас на писар или учител. Фактът, че обичаше да гледа как неговите събирачи на дългове режат устните на човек, превръщаше милия му тон от приятен в кошмарен.
— Едричък е — отбеляза Мейрес.
— Да. — Огледах се трескаво за приятелите си. Всички, дори двамата ветерани, избрани специално от баща ми, за да ме пазят, се бяха изнизали към Кафявата яма, без да обелят и дума, и бяха оставили Мейрес Алус да се промъкне незабелязано до мен. Само Омар имаше благоприличието да изглежда гузен.
— Как мислиш, че ще се представи срещу човека на лорд Грен — Норас? — попита Мейрес.
Норас беше талантлив в юмручния бой, но мислех, че Снори ще го размаже. Виждах боеца на Грен, застанал зад решетката срещу тази, през която беше влязъл Снори.
— Ами защо не ги пуснем да се бият? Да направим залозите? — Хвърлих поглед към Барас Джон и извиках: — Норас срещу моето прясно месце? Какви са залозите?
Мейрес сложи меката си ръка на рамото ми.
— Ще има достатъчно време за залози, след като човекът бъде изпитан, не смяташ ли?
— Н-но той може да пострада — изломотих. — Имам намерение да изкарам добри пари от него, Мейрес, и да ти платя всичко, барабар с лихвите. — Пръстът ме болеше. Онзи, който Мейрес беше счупил, когато не ми достигнаха парите преди два месеца.
— Угоди ми на прищявката — каза той. — Това ще ми е лихвата. Обещавам да покрия всякакви загуби. Човек като този… би могъл да струва триста крони.
Тогава проумях играта му. Триста бяха само половината от това, което му дължах. Този мръсник възнамеряваше да се погрижи Снори да умре, така че да продължи да държи един принц от кралско потекло в ръцете си. И все пак не виждах никакъв начин да избегна това. Човек не спори с Мейрес Алус, със сигурност не и в бойната зала на братовчедите му и когато му дължи близо хилядарка в злато. Мейрес знаеше докъде може да ме притисне, независимо че бях дребен принц. Беше прозрял през напереното ми поведение и бе видял какво се крие под него. Човек не оглавява престъпна организация като тази на Мейрес, ако не умее да преценява добре хората.
— Триста, ако не е в състояние да се бие повече тази вечер? — След нелепата опера на татко бих могъл да се измъкна и да се върна тук, за да се включа със залози в сериозните битки. Упражнението от днес следобед имаше за цел само да разбуди апетитите и да предизвика интерес.
Мейрес не отговори, само плесна с меките си ръчички и пазачите на ямата вдигнаха отсрещната порта. При звука на желязо, стържещо по камък, и дрънчене на вериги, тълпата се струпа около перилата, дърпана от притегателната сила на ямата.
— Огромен е!
— И хубавеляк!
— Норас ще го загрози скоро.
— Разбира си от работата тоя Норас.
Мускулестият тевтонец излезе изпод свода, като въртеше плешивата си глава върху дебелия си врат.
— Само юмруци, северняко — извика надолу Мейрес. — Единственият начин да излезеш от тази яма е да спазваш правилата.
Норас вдигна ръце и ги сви в юмруци, сякаш за да ги покаже на езичника. Скъси разстоянието помежду им; вървеше бързо, а главата му се стрелкаше насам-натам, с цел да заблуди окото и да изкуши противника да опита прибързан удар. На мен ми приличаше на пиле, както въртеше глава, вдигнал юмруци пред лицето си и разперил лакти като малки крилца. Голяма мускулеста кокошка.