— Така си е. Червени кози на Скраа, черни на Нфлр. Макар че най-вероятно няма кой да се грижи за тях. Дойдоха черните кораби. Мъртви твари от Удавените острови. Свен Скършигребло ни докара тази гибел.
— Аха. — Тапрут кимна, събра пръсти, сви устни. — Онзи от хардасите. Суров човек. И недобър, опасявам се. — Бледите ръце оформяха мнението му. — Може би козите, червените и черните, сега имат нови пастири. Хардаски момчета.
Снори гаврътна рома. После сложи отровената си ръка върху масата. Раната представляваше червен прорез между сухожилията, от който сълзеше кръв.
— Закърпете ме и ще се наложи да промениш този разказ, стопанино на цирка.
— О, със сигурност. — Бърза усмивка огря лицето на Тапрут. — Убий или излекувай, това е нашият девиз. Глей, глей. — Ръцете му запърхаха около ръката на северняка, без да я докосват, само я ограждаха, следвайки линията на разреза. — Иди във фургона на Варга. Най-малкият от всички, с червен кръг отстрани. Близо до портата е. Варга знае как да почисти една рана, да я превърже, да я зашие. Прави най-хубавите лапи, които си виждал. Глей, глей! Даже загнояла рана може да отстъпи пред тях.
Снори се изправи и аз понечих да го последвам. Беше ми станало нещо като навик.
— Може би вие ще останете, принц Джалан? — Тапрут не вдигна очи, но нещо в тона му ме задържа.
— Ще те намеря по-късно — казах на Снори. — Така ще ти спестя срама да плачеш пред мен, когато тази Варга се залови за работа. И си отваряй очите за „слома“. Млад е и обича да похапва викинги.
Снори изсумтя в отговор и излезе в ослепително яркия ден.
— Свиреп мъж. Глей, глей! — Тапрут се взря в платнището, което се полюляваше след излизането на Снори. — Кажете ми, принце, как така пътувате заедно? Не си ви представях като човек, който обича несгодите на пътя. Как този северняк не ви е убил заради ямите и как не сте хукнали назад към домашните удобства?
— Трябва да знаеш, че в Скоронските възвишения научих за несгодите малко повече, отколкото… — Нещо в бавното съжаление, с което Тапрут поклати глава, пресече ентусиазма ми. Опасявах се, че ако спомена за своя героизъм в Аралския проход, може да ми се изсмее. Това им е лошото на хората, които знаят прекалено много. От мен се откъсна една въздишка. — Честно ли? Обвързани сме от някаква магия. И то адски неудобна. Дали не ви се намира случайно…
— Заклет в ума магьосник? Скрита ръка, която би могла да ви раздели? Глей, глей! Ако разполагах с такъв, този цирк щеше да е златна мина, а аз — най-богат сред богатите.
Бях очаквал да се изсмее на приказките ми за магии, затова изпитах облекчение, че прие думите ми сериозно. По-малко удоволствие ми достави да чуя колко трудно може да се окаже развалянето на заклинанието.
Тапрут довърши питието си и прибра бутилчицата в чекмеджето.
— Като говорим за богати хора, може би ще се заинтересувате от някой си Мейрес Алус.
— Знаеш за… — Разбира се, че знаеше. Тапрут знаеше за тайния брат на Червената кралица, прекалено уродлив, за да заеме трона. Знаеше за козите, пасящи по склоновете на далечните фиорди. Трудно би могъл да не знае за най-големия престъпен бос във Вермилиън.
— Глей, глей. — Тапрут долепи тънкия си пръст отстрани на тънкия си нос. — Мейрес има тайни, които дори аз не знам. И не е особено възхитен от вас.
— В такъв случай може би едно пътешествие на север ще се отрази благотворно на здравето ми — отбелязах.
— Съвсем вярно. — И Тапрут ме отпрати с махване на ръка, сякаш бях акробат, дошъл да измоли повече талаш за централната арена, а не принц на Червения предел. Аз му позволих да го направи, защото когато човек, който знае твърде много, не си хаби маниерите за теб, е най-добре да се разкараш.
9.
Бременната, приключила за момента с татуирането, ме поведе към фургона на Варга. Клатушкаше се пред мен и изглеждаше, че ще се пръсне при всяка крачка, макар да каза, че времето ѝ щяло да дойде след седмици.
— Дейзи — каза тя. Името ѝ, или може би така смяташе да кръсти отрочето си, ако се окаже момиче. Не я слушах много внимателно. Бяхме минали покрай фургон, където жена в прилепнали копринени одежди седеше, кръстосала крака зад главата си, и вниманието ми се бе отплеснало.
— Дейзи? Хубаво име. — За крава.
Забелязах слона, прибран в заграждение, което би могъл да събори с лекота, и вързан с верига за дебел стълб. Няколко циркаджии, перчещи се със стройните си мускулести тела, се бяха изтегнали край един тезгях, направен от две бурета и дъска, и зяпаха слона, както и всичко друго, което би могло да мине оттам. Зад тях имаше тежко натоварен фургон с бира, който им осигуряваше сянка. Цирковете винаги са добре запасени с бира за публиката. Предполагам, че е по-лесно да впечатлиш пияна тълпа.