Седнахме малко встрани от основната група, но все пак достатъчно близо, за да усещаме топлината от огъня.
— Как е ръката? — попитах.
— Боли повече, чувствам я по-добре. — Той протегна въпросния крайник, сви го леко и трепна. — Тя извлече доста от отровата.
За щастие Снори не навлезе в подробности. Някои хора се опитват да те развличат с кървавите детайли за своите страдания. Брат ми Мартус щеше да опише в ярки краски всяка блестяща капка гной в един от своите монолози тип „горкият аз“, от които единственото спасение е бързото бягство.
Нощта беше достатъчно топла, което в съчетание с огъня и доскорошните ми физически упражнения ме правеше приятно сънлив. Отпуснах се на земята, без да се оплаквам от твърдостта ѝ или от пясъка в косата си. Няколко минути гледах звездите и се вслушвах в тихото ридание. После се прозях още веднъж и сънят ме обзе.
Странни сънища ме преследваха тази нощ. Бродех из празен цирк, обсебен от спомена за очите зад онази порцеланова маска, но откривах само танцьорките, всяка от които плачеше в леглото си и се разсипваше на ярки парченца, щом посегнех да я докосна. Чери беше там, а също и Лоула. И двете се разпаднаха, мълвейки една и съща дума: „Плячка“. Нощта се пропука и пукнатината плъзна през палатки, колела, бъчви; слон тръбеше невидим в мрака. Главата ми се изпълни със светлина и накрая отворих очи, за да не ослепея.
Нищо! Само грамадата на Снори, който седеше до мен с вдигнати към брадичката колене. Огънят беше изтлял до червена жарава. Циркаджиите се бяха разотишли по леглата си, отнасяйки със себе си своята мъка. Не се чуваше никакъв звук освен бръмченето и свиренето на насекоми. Бясното туптене на сърцето ми се забави. Главата все още ме цепеше, само че това се дължеше на квартата вино, която бях излочил в дневната жега.
— Такова нещо може да накара целия свят да ридае, загубата на бебе. — Буботенето на Снори беше тъй дълбоко, че едвам го разбирах. — В Асгард Один го вижда и немигащото му око мига.
Реших, че е по-добре да не споменавам, че логично погледнато, един едноок бог би могъл само да намига.
— Всяка смърт е тъжна. — Това ми се струваше уместна забележка.
— По-голямата част от същността на един мъж е написана още преди брадата му да набоде. Едно бебе се състои от възможности. Малко престъпления са по-тежки от това да сложиш край на нещо, преди да му е дошло времето.
Още веднъж си прехапах езика и не се оплаках, че одеве при фургона на танцьорките той беше направил именно това. Не тактичността ме накара да си затрая, а по-скоро желанието да не ми счупят пак носа.
— Предполагам, че някои скърби могат да докоснат истински само един родител. — Бях го чувал някъде. Може би братовчедката Сира го беше споменала на погребението на малкото си братче. Спомням си как всички побелели глави кимаха и си разменяха думи за нея. Вероятно го беше изровила от някоя книга. Макар и само на четиринайсет, вече се домогваше към одобрението на баба. А също и към трона ѝ.
— Като станеш баща, това те променя. — Снори говореше, обърнат към сиянието на огъня. — Виждаш света по нов начин. Тези, които не се променят, поначало не са били истински мъже.
Зачудих се дали не е пиян. Аз лично именно в такива моменти изпитвам склонност да плещя дълбокомислени думи в нощта. После си спомних, че Снори е баща. Не можех да си го представя. Дребосъчета, друсащи се на коляното му. Мънички ръчички, дърпащи бойните му плитки. Въпреки това сега вече разбирах по-добре настроението му и можех да предположа какво вижда сред жаравата. Не това неродено дете, а собствените си деца, бягащи от ужаси в снега. Онова, което го теглеше на север противно на всякакъв разум.
— Защо си още тук? — попитах го.
— Ами ти?
— Заспах. — В гласа ми се прокрадна леко раздразнение. — Не стоя на някакво бдение! Всъщност, след като вече съм буден, ще си намеря по-хубаво място за спане. — Може би някое с по-интересни контури и чипо носле. Станах. Цялата страна ме болеше. Затъпках на място, за да съживя донякъде изтръпналите си крака.
— Усещаш ли го? — попита той, когато се обърнах да си тръгна.
— Не. — Обаче го усещах. Нещо нередно. Чувство за разкъсаност. — Не, нищо не усещам. — Въпреки това не се отдалечих.