Снори взе новия меч в здравата си ръка и мушна към мен. Аз го отбих. Той се ухили и нападна отново. Няколко минути си разменяхме удари и парирания и дрънченето на стомана накара повечето хора по улицата да спрат и да извърнат глави към нас.
Обикновено физическата сила, макар и важна, не е основният фактор в боя с меч, дори и при по-тежки оръжия, каквито използвахме ние. При рапирата всичко е бързина, но дори и при дългия меч бързината е по-важна от прекомерната сила, стига, разбира се, да имаш силата да го въртиш. Един добре обучен боец би извлякъл далеч по-голяма полза от малко повече умения и скорост, отколкото от много повече сила. В края на краищата мечът представлява лост. При Снори обаче силата беше фактор. Той използваше достатъчно простички движения, но при блокирането им ръката ме заболяваше, а първият удар, в който вложи истинско усърдие, едва не изби меча от ръката ми. Въпреки това съвсем скоро стана ясно, че аз притежавам по-големи фехтовачески умения с дясната си ръка, отколкото севернякът с лявата.
— Добре! — Снори сведе оръжието си. — Много си добър.
Помъчих се да не се ухиля на похвалата му.
— Баба настоява цялото ѝ семейство да е добре обучено във военните изкуства. — Независимо дали иска, или не… Спомням си безкрайните си тренировки като млад принц, как стисках дървения меч, докато не ми излязат пришки, и ядях безмилостен пердах от Мартус и Дарин, които приемаха това като част от своите задължения на по-големи братя.
— Задръж меча — каза Снори. — Ще го използваш по-добре от мен.
Присвих устни. Стига притежаването на меч да не означаваше, че трябва да го използвам, такова споразумение ме устройваше. Определено щях да изглеждам по-наперен с меч на кръста. Наведох острието така, че светлината пробяга по него. На едно място металът беше потъмнял. Може би там, където се беше впил в неродения, когато Снори замахна към тялото му. Изтласках този спомен от ума си.
— Ами ти? — попитах, загрижен повече за своята безопасност, отколкото за неговата.
— Ще си взема нещо друго. — Обърна се към ковача, който не се опита да скрие разочарованието си, че не е видял как огромният викинг ме смазва от бой.
— Не можеш да си позволиш друг меч! — Всъщност не можеше да си позволи нищо — беше прекарал месеци в затвора преди скорошното си бягство. Което едва ли бе най-доходоносното занимание.
— Прав си. — Снори върна меча на ковача. — Така или иначе той не се продава. — Кимна към ковачницата. — Имате ли хубава брадва? Бойна брадва, не за цепене на дърва.
Докато ковачът отиваше да порови из стоката си, Снори извади кесийка, окачена с връв на шията му. Приближих се да видя какво има. Сребърници! И то поне пет.
— Кого уби за тези? — Намръщих се, по-скоро от мисълта, че Снори е по-богат от мен, отколкото от мисълта за грабеж, придружен с насилие.
— Аз не съм крадец. — Снори свъси вежди.
— Добре де, ще го наречем плячкосване — казах.
Снори сви рамене.
— Земите на викингите са бедни, почвата — оскъдна, зимите — сурови. Затова някои наистина посягат и взимат от слабите. Вярно е. Ние, ундоретите, обаче предпочитаме да взимаме от силните — те имат по-хубави неща. На всяка галера, потеглила към далечни брегове, се падат поне десет, тръгнали да грабят близките ни съседи. Викингските народи хабят силата си основно един срещу друг и винаги е било така.
— Не отговори на въпроса ми.
— Взех от силните! — Снори се ухили и посегна за брадвата, която му донесе ковачът. — Помниш ли онзи едър мъж, дето беше с Тапрут, когато си тръгвахме? Роналдо Удивителния? Силача на цирка. — Това не беше брадва на северняк, а прилична пехотинска брадва, с триъгълно острие и ясенова дръжка, обкована с желязо и потъмняла от старост. Брадвата винаги е била селяшко оръжие, но тази поне беше направена за селяк, зачислен в армията на някой лорд. Снори я развъртя и тя засвистя притеснително близо до масите със стока, моя милост и ковача. — Роналдо Удивителния се обзаложи с мен за нещо, свързано с проява на сила. Не спечели. Онова джудже каза, че вече ще го наричат Роналдо Удивения! — Снори вдигна брадвата и поднесе острието до ухото си, сякаш се вслушваше в него. — Ще я взема.
— Три. — Ковачът вдигна съответния брой пръсти все едно Снори не говореше имперския език.
— Той те ограбва! Три сребърника за нещо, което представлява по същество фермерско пособие?
Снори обаче подаде монетите.
— Никога не се пазари за цената на оръжие. Купи го или не го купувай. Остави споровете за момента, когато вече го притежаваш!