Принц Джалан, мамка му! На десет мили извън стените на града ми никой не знае, че съм принц.
— Добре де, и защо ще праща онова чудовище?
— Мъртвия крал и тази Мълчалива сестра са скрити ръце; те и някои други играят някаква игра из империята, като местят крале и лордове по дъската си. Кой знае каква е крайната им цел? Може би да възстановят империята и да поставят начело ѝ император на конци, с които да го карат да танцува, или може би да разчистят цялата дъска и да започнат отначало. Във всеки случай нероденият каза, че ние носим целта на Червената кралица, а после каза, че носим магия. Което си е вярно. — Той протегна пръст към рамото ми и онази неприятна пропукваща енергия мигновено се натрупа и се задържа, докато севернякът не си дръпна пръста.
— Само че това беше случайност! Ние не служим на ничия цел! И със сигурност не на тази на баба ми. — Освен ако сляпото око на Мълчаливата сестра не бе надзърнало в бъдещето и не бе избрало един неправдоподобен шанс. Смущаваща мисъл. В края на краищата тя се бореше срещу мъртвите, а Снори мъкнеше мен и магията на вещицата на север, където враговете му се трудеха редом с живи трупове, докарани с черни кораби от Удавените острови. — Това е просто съвпадение!
— Значи може би нероденият е грешал, а също и Мъртвия крал. Може би по петите ни са както те, така и Мълчаливата сестра, и дори твоя пор Алус. Нека! Ще ги видим колко са издръжливи! Пътят на север е дълъг.
— И така — казах аз, връщайки се на първоначалната тема. — Какво, по дяволите, е нероден? — Имах някакъв смътен спомен, че съм чувал това название още преди кошмарното ни пътешествие да започне. Мисля, че първия път като го чух, се надявах да са просто оживели трупове, с които човек лесно може да се справи, предвид размерите им. Не че умирам от желание да тъпча бебета, мъртви или не, но това би било доста по-безопасно от случилото се в цирка. — И как, по дяволите, „нероден“ се оказа огромен задгробен ужас, който може да бъде спрян само от препускащ слон?
— Потенциал, това представляват неродените. Потенциал. — Снори вдигна празната си халба, погледна я да се увери в празнотата ѝ и я остави пак. — Онзи, срещу когото се изправихме ние, не беше толкова опасен, защото беше мъртъв само от няколко часа. Целият потенциал за растеж и промяна, който притежава едно дете — всичко това отива в мъртвите земи, ако детето умре неродено. И там го изопачават. Покваряват. На онова място времето тече различно, нищо не остава младо. Потенциалът на нероденото дете бива заразен с по-стара цел. Има неща, които винаги са били мъртви, неща, които обитават Отвъдната земя, и точно тези древни злини обуздават потенциала на нероденото, обсебват го и го използват, жадни да се родят в света на живите. Колкото по-дълго остане един нероден в мъртвите земи, толкова повече сила извлича от онова място, но способностите му да се променя намаляват, все по-трудно му става да се върне. Никой обикновен некромант не може да призове нероден. Говори се, че дори Мъртвия крал е успял да върне само неколцина, и то рядко на избрано от него място. Те му служат като негови агенти, шпиони, които могат да приемат нови форми, да се маскират, да крачат сред хората, без никой да прозре същността им.
— Новите не били толкова опасни ли? — Бях се вкопчил в това и си го повтарях невярващо, докато остатъкът от думите му прелиташе покрай ушите ми. — Ами че той щеше да те разкъса на две, ако не ни се намираше подръка слон! Да се надяваме, че никога няма да срещнем друг, защото по тези места има сериозен недостиг на слонове, ако не си забелязал. Божке!
Снори сви рамене.
— Ти попита.
— Е, иска ми се да не бях. Напомни ми в бъдеще да не питам. — Отпих голяма глътка вино. Съжалявах, че ни липсват средства да си купим достатъчно, за да се натряскаме до козирката и да удавим всичко в удобна амнезия.
— Онази вечер в операта имаше нещо. — Нямах желание да говоря за това, но нещата едва ли можеха да се влошат повече.
— Онзи твой демон ли?
Кимнах.
— Аз разруших заклинанието. — Разпуках го. — Както и да е. Там вътре с нас имаше нещо. Демон. Приличаше на човек. Или поне тялото му — лицето така и не го видях. Само че в него имаше нещо нередно. Знам го. Видях го толкова ясно, както виждам Мълчаливата сестра, когато всички други гледат покрай нея.
— Мислиш, че е бил нероден? — Снори се намръщи. — И казваш, че сега ни преследва? — Сви рамене. — Не се справя много успешно с настигането ни. Повече бих се тревожил за онова, което е пред нас, отколкото за това зад нас.
— Хммм. — Стига си се тревожил за тигана, защото огънят е още по-горещ? Свих рамене, но не можех да избия от ума си онези очи. — Ами ако все пак ни настигне?