Някъде извън полезрението ми Снори намери миг спокойствие и започна да декламира — не някакъв северен боен стих, а древните „Песни за Рим“:
Още едно усилно изпъшкване, звън на метал в камък. Звук от падащи тела.
Проклет варварин. Той се наслаждаваше на тази лудост! Мислеше се за Хораций на тесния мост пред портите на Рим, който удържа мощта на етруската армия! Запълзях по-надалеч оттам. Срамът е онова, което ни убива. Срамът е котвата, най-тежкият товар, който трябва да изнесеш от бойното поле. За щастие аз никога не бях страдал от него. Зачудих се обаче, докато слушах как Снори минава към следващия куплет от епическата си поема, дали пък той не би могъл да се отбранява там вечно. При условие, че те не носят лъкове… Разбира се, ако този Едрис беше що-годе приличен водач, щеше да прати хора да заобиколят противника. Никой не би могъл да издържи сам срещу множество врагове, ако те го нападат от две страни. Аз лично бих заобиколил…
— Виж ти, какво имаме тук?
Вдигнах поглед и срещнах бледите втренчени очи на Мийган — втория другар на Едрис от снощи. Залязващото слънце го очертаваше в кървава светлина. В кръчмата си бях помислил, че е последният, когото бих искал да срещна в някоя тъмна уличка. Подобно на Джон Резача, той имаше вид на човек, който стои малко встрани от останалия свят, сякаш гледа на всички ни през решетката на изповедалня. От такива хора стават добри мъчители.
До рамото на Мийган стоеше закален воин с прошарена коса и гол меч в ръката. Вероятно още мъже, пратени да ни заобиколят, се приближаваха в момента по корниза, докато ние с Мийган мигахме един срещу друг, аз на четири крака, а той — приведен сякаш с любопитство напред.
Каквото и да правите в опасни ситуации, най-важното е да го правите бързо. Винаги съм твърдял, че само защото ти се е паднало да си страхливец не означава, че не бива да се опитваш да го правиш добре. Татко ме е учил да се стремя към съвършенство във всичко. А съвършенството в бъзливостта означава да имаш светкавични реакции. Ако искаш да избягаш бързо, първата ти работа е да се втурнеш в посоката, в която си обърнат в момента.
— Уууф! — беше единственото, което успя да каже Мийган, докато го прегазвах, и това се дължеше на факта, че голямо количество въздух трябваше да напусне бързо дробовете му. Оттласнах се напред със здравия си глезен и забих рамо в дребното копеле. В такива случаи да си едро копеле помага. Мъжът зад него отстъпи назад и се препъна.
Хубавото, когато човек пада в планината — или поне когато някой друг пада в планината, — е, че почти с гаранция ще си удари главата в камък. Мийган не даде никакви признаци, че се кани да стане отново. Другият обаче успя да се приземи по задник и скочи пъргаво с ругатня на уста. Изведнъж и двамата открихме, че се взираме един в друг над лъскавото острие на меча ми, протегнат между нас, държан в единия край от ръката ми, стиснала дръжката, а в другия край от ребрата му, обхванали върха. Нямах спомен да съм го вадил, камо ли да съм го насочвал към него.
— Съжалявам. — Не ме питайте защо се извинявах. В този напрегнат момент пренебрегнах оплакванията на глезена си и подминах бързо наемника, като измъкнах стоманата от плътта му с гаден мляскащ звук и стържене на острието по кокал. Видях още фигури да се приближават по осеяния с камънаци корниз пред мен и бързо се врътнах кръгом на здравия си глезен, за да закуцукам с цялата възможна скорост към мястото на засадата, където бях видял за последно Снори.
Срещнах го да идва в обратната посока. Или по-точно, хвърлих се на земята, когато той изскочи иззад един ъгъл, целият оплискан в кръв и държащ брадвата с острие до ухото си и дръжка до гърдите си. Мълчаливата му решителност бе ужасяваща — а после той нададе бойния си рев и изведнъж реших, че я предпочитам мълчалива. Миг по-късно осъзнах какво крещи:
— Зад теб!
Четирима мъже ме гонеха по петите и вече бяха почти достатъчно близо, за да ме намушкат. Снори се хвърли сред тях с безразсъдно пренебрежение към чиято и да било безопасност, включително моята и неговата. Брадвата му описа дъга изотдолу и се заби в слънчевия сплит на един мъж така, че разцепи гръдната му кост. Снори се вряза с рамото напред в друг, отлепи го от земята и го блъсна в един остър каменен ръб. Трети мушна към него, но великанът някак си съумя да се извърти встрани и оръжието на наемника проряза въздуха между лакътя и гърдите му. Снори продължи въртенето си и приклещи острието, за да изтръгне меча от ръката на нападателя. Последният от четиримата обаче беше хванал Снори натясно. С брадва, забита в един враг, и счепкан с друг, той стоеше открит за копието на мъжа.