Пак ли? Дъртата кукумявка плещеше за погребалните обреди вече повече от година. Като че ли мъжете на моята възраст дават пукната пара за тия неща! Беше се вманиачила по моряшки истории, приказки за духове от Удавените острови, дрънканици на окаляни пияници от тресавищата Кен. Не стига, че някои вече погребваха мъртвите оковани — което си беше прахосване на хубаво желязо заради тъпи суеверия, — ами сега и това не бе достатъчно? Труповете трябвало да се изгарят? Е, на църквата това определено нямаше да ѝ хареса. Щеше да разстрои малко плановете ѝ за Деня на Страшния съд, когато всички уж трябвало да се надигнем от земята за голяма лепкава прегръдка. Ама на кого му пука? Сериозно? Гледах как зората се плъзга по стените високо над мен и се опитах да си представя Лиза както я бях оставил тази сутрин, облечена в светлини и сенки, и нищо друго.
Жезълът на шамбелана изтрещя по плочите и ме накара да вдигна сепнато глава. Право си е, бях прекарал почти безсънна нощ и тежка сутрин. Ако не ме бяха спипали на крачка от стаята ми, щях да се въргалям там до късно следобед и да сънувам по-добри варианти на бляна, който баба постоянно прекъсваше.
— Въведете свидетелите! — Шамбеланът имаше глас, който можеше да накара и смъртна присъда да звучи скучно.
Влязоха четирима стражи, оградили нубански воин, висок и осеян с белези, с оковани китки и глезени. Всички вериги минаваха през железен обръч около кръста му. Това разбуди интереса ми. Бях пропилял голяма част от младостта си, залагайки в бойните ями на Латинския квартал, и смятах да пропилея там и голяма част от оставащия ми живот. Винаги съм се наслаждавал на хубавите боеве, придружени със солидно кръвопролитие, стига да не бият мен и да не се пролива моята кръв. В ямите на Гордо или Кървавите дупки долу край Меркантс можеш да застанеш толкова близко, че от време на време да бършеш пръски кръв от върха на ботуша си, и освен това получаваш безгранични възможности за залагане. Напоследък дори бях вкарал неколцина участници под свое име. Обещаващи момчета, купени от робските галери от Марок. Засега никой не бе издържал повече от две схватки, но дори загубата може да е доходоносна, ако знаеш на кого да заложиш. Както и да е, нубанецът изглеждаше сигурен залог. Можеше дори да се окаже картата, която да откачи Мейрес Алус от гърба ми и да сложи край на досадните му настоявания да си платя вече консумираното бренди и вече наебаните курви.
Един мършав метис с декоративно разположени дупки от липсващи зъби последва нубанеца, за да превежда ломотенето му. Шамбеланът зададе един-два въпроса и мъжът му отговори с обичайните дрънканици за мъртъвци, възправящи се от пясъците на Африк, като този път поукраси историите, така че да наброяват малък легион. Без съмнение се надяваше да получи свободата си, ако разказът му се окаже достатъчно увлекателен. Справи се чудесно, като вмъкна за цвят и някой и друг джин, макар и не от нормалния веселяшки тип в сатенени панталони, които предлагат да ти изпълнят желанията. Накрая се изкушавах да му изръкопляскам, само дето лицето на баба намекваше, че това може би не е добра идея.
Последваха го още двама несретници, всеки от тях окован по подобен начин и всеки с по-невероятна басня от предишния. Корсарят, мургав тип с разкъсани уши, от които е било изтръгнато златото, разказа някаква небивалица за потънали кораби, надигащи се от морското дъно, с екипажи от удавници. А славянинът говореше за костеливи мъже от могилите в тревното море — древни мъртъвци, облечени в бледо злато и гробни дарове отпреди времето на Строителите. Нито един от двамата нямаше голям потенциал за ямите. Корсарят изглеждаше жилав и без съмнение имаше опит в близкия бой, но беше загубил пръсти и от двете си ръце, а и възрастта му бе против него. Славянинът беше едър мъжага, само че муден. Някои хора притежават особен вид тромавост, която личи във всяко тяхно движение. Размечтах се отново за Лиза. После за Лиза и Миша заедно. После за Лиза, Миша и Шарал. Нещата взеха да стават доста сложни. Но когато влезе нова група стражи с четвъртия и последен „свидетел“, баба изведнъж се сдоби с цялото ми внимание. Стигаше ми един поглед към този човек, за да разбера, че Кървавите дупки няма да усетят какво ги е връхлетяло. Бях намерил новия си борец!
Затворникът влезе в тронната зала с високо вдигната глава. Размерите му караха четиримата стражи около него да изглеждат дребни. Бях виждал и по-високи мъже, но не често. Бях виждал и по-мускулести мъже, но рядко. В няколко случая даже бях виждал мъже, по-едри във всички направления, само че този северняк се държеше като истински воин. Аз самият може да не съм кой знае какъв боец, но имам страхотно око за бойците. Той влезе, излъчвайки смъртоносна заплаха, и когато му дръпнаха веригите, за да го спрат пред шамбелана, изръмжа. Изръмжа, моля ви се! Вече почти можех да преброя златните крони, сипещи се в ръцете ми, щом закарам този в ямите!