— Сигурен ли си? — Тя се приведе още по-близо, полюшваше гърди и дишаше в ухото ми.
— Нямам пари — казах, при което топлотата мигновено се отцеди от лицето ѝ и очите ѝ се откъснаха от мен, за да потърсят други възможности. Снори, разбира се, привлече вниманието ѝ, обаче се беше сврял дълбоко в своя ъгъл и нагъваше голяма телешка мръвка с такава свирепост, че Сали вероятно се усъмни, че би могла да се съревновава с нея. Затова изчезна сред вихър от поли. Нервен или не, аз все пак се обърнах да я изгледам как се отдалечава и открих, че съм станал обект на изследване на двама ветерани — побелели, но слаби и жилави като стара кожа. В очите им личеше същата безстрастна замисленост, която бях видял, когато Джон Резача ми взимаше мярката. Обърнах се пак към чинията, загубил апетита си. Някой беше нарекъл тия двамата братя Лъжеца и Роу. Нямах желание да открия как са получили имената си. Гръмкият смях на Снори помете страховете ми, макар че все пак трепнах, когато тресна брадвата си върху масата.
— Не. Ей това е брадва! Твоето прилича повече на брадвичка.
Докато Снори плещеше за галери, конструкцията на брадвите и цената на осолената риба, аз се озъртах толкова скришом, колкото е възможно над ръба на халба бира. С изключение на тройката пред мен, състояща се от грамадния, дебелия и смъртоносния, другата маса, изглежда, се бе отдала на по-сериозни дела от изпразването на бъчви. В една ниша отсреща двама мъже обсъждаха нещо на една маса. Малкото части броня по телата им бяха с много по-добро качество от всичко, с което разполагаха братята. И двамата бяха високи, с тъмни коси — на единия права, на другия къдрава, — по-възрастният може би на трийсет, с великодушно лице, за което сегашният мрачен израз вероятно не бе привичен, а другият — млад, съвсем млад, може би още нямаше осемнайсет, само че опасен. Ако останалите братя задействаха предупредителните ми звънци, то това момче с остри черти направо ги избиваше от камбанарията. Хвърли ми поглед в мига, щом спрях очи върху него: втренчен поглед, който ми казваше да се извърна.
Бирата продължи да се лее и постепенно апетитът ми се върна, последван от доброто ми настроение. Бирата има способност да отмива страховете на човек. Вярно, на следващия ден той ще ги открие пак, натаралянкани и вкопчени в глезените му, барабар с няколко нови и главоболие, което може да цепи скали, но за момента бирата е отличен заместител на смелостта, остроумието и задоволството. Не след дълго си разменях истории за жени с мълчаливия брат Емер, натикан до мен. Честно казано, разговорът беше доста еднопосочен, само че развърже ли ми се езикът, аз доста се запалвам по темата, както е с повечето младежи в добро здраве.
Докато се приближи следващата курва, вече бях готов с коренно различен отговор от онзи, който бях дал на Сали. Мери беше свела комплекта от корсет и рокля само до корсет и комбинацията от дългата ѝ тъмна коса, палавите ѝ очи и обилната порция безразсъдство, дадено ми от бирата, ме накараха да се изправя. При което забелязах, че великанът — братята го наричаха Райк — се приближава, а месестото му лице е изкривено в страховита гримаса. Моментално седнах и открих нещо извънредно интересно на дъното на чашата си.
Въздъхнах с облекчение, когато сянката на великана ме подмина и продължи нататък. Мъжът беше поне педя по-висок от Снори, а ръцете му може да нямаха толкова ясно изразени мускули като тези на северняка, но бяха по-дебели от бедрата ми. Братята се пръснаха от пътя му, докато се приближаваше към Снори: младият Сим буквално се пъхна под масата, за да не се озове между двамата — беше хлъзгав, точно както подозирах. Мери също изчезна с похвална скорост. Самият Снори изглеждаше невъзмутим; остави халбата си на съседната маса и избърса брадата в ъгълчетата на устата си, за да махне по-големите остатъци от храна.
Обикновено, дори когато един бой е неизбежен, двете страни отделят известно време да свикнат с идеята. Подхвърля се някаква презрителна забележка, отговорът вдига залозите, нечия майка се оказва курва и миг по-късно — независимо дали майката наистина е била курва, или не — земята се оцапва с кръв. Брат Райк обаче предпочиташе по-пряк път към насилието. Просто нададе животински рев и измина бързо оставащите три крачки.
В последния момент Снори премести значителното си тегло и краят на припряно опразнената пейка подскочи нагоре, за да халоса Райк под брадичката и да се забие в гърлото му. Дори и със седналия на нея Снори пейката измина със стържене няколко сантиметра, преди да спре устрема на великана. Снори стана и я остави да падне, докато Райк залиташе назад, после направи бърза крачка към него, сграбчи го с две ръце зад тила и фрасна лицето му в масата. От удара пивото напусна чашата ми, за да се озове в скута ми. Самият Райк се свлече на пода, като остави дълга червена диря върху просмуканите с бира дъски.