Дали убеден от перления взор на Мълчаливата сестра или от заповедта на Червената кралица, Снори вер Снагасон кимна и заговори за мъртвите.
— В Ярлсоновите възвишения бродят замръзнали мъртъвци. Племена от трупове, почернели от студ, се клатушкат в редици, изгубени сред снежните вихри. Говори се, че с тях вървели мамути, мъртви животни, освободени от ледените скали, които са ги държали далеч на север още от времето, когато Один за първи път дал на хората проклятието на речта. Броят им не се знае, но са много.
— Когато дверите на Нифлхайм се разтворят да пуснат зимата и дъхът на ледените великани плъзне по Севера, с него идват мъртвите и взимат когото могат, за да го присъединят към своите редици — продължи той. — Понякога самотни търговци или пък рибари, изхвърлени на чужди брегове. А понякога прекосяват някой фиорд по ледени мостове и взимат цели села.
Баба стана от трона си и десетки бронирани ръце посегнаха към дръжките на мечовете. Тя хвърли кисел поглед към своята челяд.
— И как стана така, че сега стоиш във вериги пред мен, Снори вер Снагасон?
— Мислехме, че заплахата иде от север, от Възвишенията и Горчивия лед. — Той поклати глава. — Когато кораби доплаваха по Уулиск в нощна доба, тихи и с черни платна, ние спяхме, а стражите ни гледаха на север за замръзнали мъртъвци. Разбойници бяха прекосили Тихото море и бяха дошли да нападнат ундоретите. Мъже от Удавените острови нахлуха сред нас. Някои живи, други — трупове, опазени от гнилоч, а трети — полухора от бретанските тресавища, блатни духове с отровни стрелички, които лишават човек от силата му и го оставят безпомощен като младенец.
— Свен Скършигребло водеше корабите им. Свен и други от хардасите. Без тяхната измяна Островитяните никога не биха могли да плават по Уулиск нощем. Дори и през деня щяха да загубят кораби. — Ръцете на Снори се свиха в грамадни юмруци и мускулите по раменете му се издуха, потръпвайки от жажда за насилие. — Скършигребло взе двайсет оковани воини като част от възнаграждението си. Продаде ни във фиорда Хардангер, на търговец от Пристанищните кралства, който смяташе да ни препродаде в Африк, след като гребем на корабите му дотам. Вашият агент ме купи в Кордоба, в Порт Албус.
Баба трябва да беше издирвала нашир и надлъж тези истории — Червения предел нямаше традиции в робството и знаех, че тя не го одобрява.
— Ами останалите? — попита баба и мина покрай него, извън обсега му, насочила се сякаш към мен. — Онези, които не бяха взети от твоя съотечественик?
Снори се взираше в празния трон, а после погледна право към жената със сляпото око. Заговори през стиснати зъби.
— Мнозина бяха убити. Аз лежах отровен и видях как блатни духове се струпват около жена ми. Видях как Удавени мъже преследват децата ми и не можех да извърна глава, за да гледам бягството им. Островитяните се върнаха на корабите си с почервенели мечове. Бяха взети пленници. — Млъкна, намръщи се, поклати глава. — Свен Скършигребло ми разказа… истории. Истината би му изкълчила езика… само че той каза, че Островитяните взимали пленници, за да разкопаят Горчивия лед. Някъде там се намира армията на Олаф Рикесон. Скършигребло каза, че Островитяните били пратени да я освободят.
— Армия значи? — Баба вече стоеше толкова близо, че почти можех да я докосна. Чудовищна жена, по-висока от мен — а аз съм над шест стъпки — и вероятно достатъчно силна да ме прекърши на коляното си. — Кой е този Рикесон?
При тези думи севернякът повдигна вежда, като че ли всеки владетел би трябвало да знае историята на замръзналата му пустош.
— Олаф Рикесон потеглил на север през първата година от царуването на император Орин III. Според сагите смятал да прогони ледените великани от Йотенхайм и носел със себе си ключа за техните порти. По-трезвите истории твърдят, че може би целта му е била просто да присъедини иновените към империята. Каквато и да е истината, всички източници са единодушни, че той водел над хиляда души, може би десет хиляди. — Снори сви рамене и се извърна от Мълчаливата сестра, за да застане лице в лице с баба. Явно беше по-храбър от мен, макар че това не означава много — аз не бих обърнал гръб на онова създание. — Рикесон смятал, че походът му е благословен от Один, само че дъхът на великаните все пак плъзнал от север и един летен ден всички воини от армията му се вледенили, както си стояли, и снеговете ги затрупали.