Аз просто изстенах и ги оставих да ме завлекат до покоите ми.
— Проклет да съм, ако отида да видя сестра ѝ. Тя сигурно е чудовище.
Вдигнаха ме на леглото.
— Полека, момчета — говореше Снори. — Полека. — Макар че все още май беше прекалено развеселен от случката.
— Проклета скоронска кучка. Оох! — Нова вълна от болка ме накара да млъкна. — Държави са започвали война и за по-малко!
— Е, формално погледнато вие вече сте във война, не съм ли прав? — Столът изскърца, когато Снори се отпусна на него. — Искам да кажа, онези мъже, които така геройски си сразил в Аралския проход, бяха скоронци, нали?
Тук вече ме спипа.
— Иска ми се да бях убил още петдесет!
— Както и да е, сестрата е още по-хубава.
— Ти пък откъде знаеш? — Опитах да се претърколя и се отказах.
— Видях ги и двете на балкона вчера.
— Така ли? — Успях да се претърколя. Това изобщо не ми помогна. — Ами да върви да се обеси. — Изгледах го с най-кръвнишкия поглед, който успях да докарам през присвитите си клепачи.
Снори вдигна рамене и захапа крушата, която бе откраднал от масичката до леглото ми.
— Опасно е да говориш така за кралицата, ако питаш мен — рече с пълна уста.
— Кралица ли? — Претърколих се пак с лице към стената. — Уф, мамка му!
19.
Куцуках след Стан към личните покои на кралица Сарет. Учудих се, че срещата е назначена в покоите ѝ, но не се и съмнявах, че нейната добродетелност ще бъде строго охранявана.
Видя ми се странно, че пътят ни минава през долните части на замъка — слязохме по едно стълбище и минахме по дълъг коридор със складове отляво и отдясно, натъпкани до тавана с хранителни припаси, — но все пак бях казал на Стан да ме води по най-краткия маршрут, защото ми се налагаше да вървя много, ама наистина много внимателно. Изкачихме се по тясно стълбище, без съмнение предназначено за слугите, които доставят храна в кралските покои.
— Кралицата моли да бъдете дискретен, ако ви разпитват за посещенията ви — каза Стан, вдигнал високо фенера в дългия коридор без прозорци.
— Знаеш ли какво означава „дискретен“, момче?
— Не, сър.
Изсумтях, несигурен дали проявява невежество или дискретност.
Стан почука на една тясна врата, в тежката ключалка се завъртя ключ и ние влязохме. Трябваше ми малко време, за да осъзная, че ни е отключила самата кралица. Отначало си помислих, че може да е някоя придворна дама, но когато тя се обърна, за да изгледа появата ми, нямаше как да я сбъркам. Една придворна никога не би носила толкова фина рокля, а и Сарет приличаше прекалено много на Катерин, за да е някоя друга освен сестра ѝ. Прецених, че е към двайсет и пет, малко по-ниска от сестра си, а лицето ѝ бе по-меко и с по-класическа красота: пълни устни, вълни от тъмночервена коса. Нейните очи също бяха зелени, но без онази странна вътрешна светлина в очите на Катерин.
Другото, което забелязах у кралица Сарет — факт, който никоя рокля, по-малка от палатка, не би могла да скрие, — беше, че или наскоро е погълнала цяло прасенце, или е в напреднала бременност.
— Можеш да настаниш принц Джалан на стола му и да му налееш вино, Стан, а после изчезвай. — Тя махна с ръка да го пропъди.
Момчето сложи възглавничка за мен на един голям стол, разположен на приемливо разстояние от кралицата, което ще рече в отсрещния ъгъл. Всъщност най-приемливото разстояние би било онова, което да ме изкара в коридора, защото никоя кралица не бива да остава насаме с непознат мъж в личните си покои, особено ако непознатият съм аз.
Приближих се внимателно до стола, наместих възглавничката и се отпуснах върху нея.
— Добре ли сте, принц Джалан? — Искрена загриженост сбърчи гладкото ѝ чело.
— О, просто… Просто стара рана от войната, ваше височество. Обажда се от време на време. Особено ако карам твърде дълго без свястна битка.
До мен Стан стисна здраво устни и напълни сребърния бокал на масичката с вино от висока кана. Като си свърши работата, се оттегли през вратата за прислугата и стъпките му заглъхнаха в далечината. Хрумна ми, че ако ме заварят тук без придружител, животът ми може да зависи от това какво ще реши да разкаже кралицата. Не изглеждаше много вероятно тя да си признае, че ме е поканила, а бях сигурен, че злонравната ѝ сестричка ще опише в неласкави краски одевешния ми опит за сближаване, ако въпросът стигне до Олидан. Твърдо реших да се измъкна от тази ситуация при първа възможност.
— Как ви харесва Анкрат, принц Джалан? — Тевтонският акцент на Сарет беше по-силен от този на сестра ѝ и ми напомняше за крясъците на скоронския патрул, който се беше опитал да ме прегази в Аралския проход. Това с нищо не помогна за успокояването на нервите ми.