Сарет се гушна още по-близо до мен, устните ѝ почти докосваха шията ми, а напращелите ѝ гърди се притискаха към тялото ми.
— Кажете, че ще го направите, принце!
— Но Олидан…
— Той е старец и е много студен. Вече почти не ме поглежда, след като изпълни дълга си. — Устните ѝ докоснаха гърлото ми, а ръцете ѝ се плъзнаха към корема ми. — Кажи, че ще ми помогнеш, Джалан.
— Ама разбира се, милейди. — Затворих очи и се оставих на ласките ѝ. Да наритам едно високомерно малко принцче пред двора щеше да е забавно, а и докато получа възможност да разказвам историята във Вермилиън, принц Йорг вече щеше да е пораснал и слушателите ми щяха да забравят, че е бил още дете, когато съм му изнесъл този урок.
— Не бих имала нищо против да пострада. — Тя разхождаше два пръста по ризата ми и си играеше палаво с копчетата.
— Стават и злополуки — промърморих.
Това се оказа донякъде пророческо, защото думите вдъхновиха Сарет за по-дръзки изследвания и ръката ѝ се шмугна в панталоните ми.
Както ще ви каже всеки мъж, пострадал при изпълнение на дълга си, за възстановяване от удар с коляно в слабините е нужно известно време и може да минат няколко дни, докато кралските ценности на един принц са отново готови за инспекция. Прибързаното опипване на Сарет възпламени предишната агония и трябва да призная, че викът ми на болка можеше да бъде определен като малко писклив. Или даже… момичешки. Което би обяснило защо стражите пред покоите ѝ решиха да разбият залостената врата, за да спасят своята подопечна от онова, което я е нападнало.
Страхът може да е чудесно обезболяващо. Със сигурност появата на двама свирепи мъже в анкратски ливреи и с гола стомана в ръцете премахва болката в топките на мига. Дори катапулт не би ме изстрелял от стола по-бързо и още преди да успеете да кажете „прелюбодеяние“ вече се носех надолу по слугинското стълбище, затръшнал вратата зад гърба си.
Стигнах до стаята си задъхан и все още в паника. Снори беше изоставил стола, където го бях настанил, и се беше изтегнал на леглото.
— Бързо свърши — каза и ме погледна.
— Май трябва да се махаме — казах и докато се озъртах за вещите си, осъзнах, че нямам такива.
— Защо? — Снори преметна крака през ръба на леглото и седна, при което конструкцията изскърца застрашително под него.
— Ъъъ… — Подадох глава в коридора и се огледах за приближаващи се стражи. — Може да съм…
— Не и кралицата — Снори стана и за пореден път остро осъзнах колко се извисява над мен. — Кой те видя? — Този път в гласа му имаше гняв.
— Двама стражи.
— Нейните стражи?
— Да.
— Тя ще ги подкупи. Всичко ще бъде потулено и заровено.
— Просто не искам да заровят и мен с него.
— Всичко ще е наред. — Виждах, че си мисли за срещата с крал Олидан, за всички онези приказки, които му бях надрънкал за опознаването на врага и премахването на проклятието ни.
— Мислиш ли?
— Да. — Той кимна. — Идиот.
— Така или иначе можем да си вървим. Сериозно. Снощи говорих с кралския магьосник и той не беше особено услужлив…
— Ха! — Снори седна. — Онзи дърт сънен вещер! Ще трябва да потърсим помощ другаде, Джал. Неговата сила е прекършена. Преди ден-два момчето разбило тотема на Сагеус. Някакво стъклено дърво. Йорг го съборил в тронната зала. Парчета се разлетели навсякъде!
— Откъде… откъде научаваш всичко това?
— Говоря с хората, Джал. Докато кралицата си пъха езика в ухото ти, аз съм зает да слушам. Принц Йорг е лишил Сагеус от силата му, и то по много дързък начин. Трябва да има някакъв друг чародей или вещица, която да ни помогне. Не може Сагеус да е единственият в цялата страна. Ще имаме нужда от съвета на крал Олидан, ако искаме да свалим проклятието.
— Ъъъ…
— Ъъъ?
— Обещах на Сарет да напляскам въпросното принцче. Надявам се това да не развали отношенията ни с крал Олидан. Ако е силно привързан към детето, може да възникнат проблеми.
— Защо? — Снори се втренчи в мен и разпери яките си ръце. — Защо ти е да го правиш? — Брадвата му лежеше до леглото и аз я избутах с крак под него, извън полезрението му, просто за всеки случай.
— Нали си я виждал — кралицата де? — попитах. — Че как бих могъл да ѝ откажа?
Снори поклати глава.
— Не знам друг човек, който да ляга с толкова много жени и все пак да ги оставя да го водят за носа.