Ала това не е всичко. След няколко години допуснах друга фатална грешка. Опитах се да се свържа с Ева Грей. Защо ли? Вероятно исках да узная дали всички изпитания, през които бях преминал, са имали някакъв смисъл. Флайшман ме изпревари — бе узнал къде се намирам и ме посети. Разправих му какво се е случило и разказът ми сякаш го освободи от всички призраци, които го бяха измъчвали с години. Той реши да построи къщата на плажа, а скоро след това се роди и малкият Джейкъб. Тези бяха най-хубавите години от живота на Ева — до смъртта на детето.
В деня, в който Джейкъб Флайшман се удави, разбрах, че Принца на мъглата никога не си е отивал. Бе се спотайвал в сенките, изчаквайки търпеливо, без да бърза, някоя сила да го върне в света на живите. А няма нищо по-силно от едно обещание…
XI глава
Когато старият пазач на фара приключи разказа си, часовникът на Макс показваше, че остават няколко минути до пет часа. Навън слаб дъждец ръмеше над залива, а вятърът, който духаше откъм морето, блъскаше настойчиво кепенците на прозорците.
— Задава се буря — рече Роланд, оглеждайки оловния хоризонт.
— Макс, време е да се прибираме. Татко ще се обади скоро — промълви Алисия.
Брат ѝ кимна неохотно. Трябваше да обмисли внимателно всичко, което им бе разказал старецът, и да се опита да подреди късовете от мозайката. Усилието да си припомни тази история бе потопило Виктор Крей в безучастно мълчание и той се взираше пред себе си с отсъстващо изражение.
— Макс… — настоя Алисия.
Макс стана и безмълвно махна за сбогом на стареца, който му отвърна с леко кимване. Роланд погледа дядо си няколко секунди, после излезе с приятелите си навън.
— И сега какво? — попита Макс.
— Не зная какво да мисля — сви рамене Алисия.
— Не вярваш ли в тази история? — попита брат ѝ.
— Не е много за вярване — отвърна тя. — Трябва да има някакво друго обяснение.
Макс погледна въпросително към Роланд.
— Ти също ли не вярваш на дядо си, Роланд?
— Да ти кажа честно, и аз не знам какво да вярвам — отвърна момчето. — А сега да тръгваме, ще дойда с вас, преди бурята да ни настигне.
Алисия се качи на велосипеда на Роланд и двамата поеха по обратния път без повече приказки. Макс се обърна да погледне за миг къщата при фара и се зачуди дали бе възможно дългите самотни години, прекарани на стръмното възвишение, да са накарали Виктор Крей да съчини тази зловеща приказка, в която той самият несъмнено вярваше. Остави хладния дъждец да освежи лицето му, после се качи на колелото си и потегли надолу.
Историята на Каин и Виктор Крей бе все така ярка в мислите му, когато стигна до пътя, който се виеше покрай залива. Докато въртеше чевръсто педалите под дъжда, Макс започна да подрежда фактите по единствения начин, който му изглеждаше правдоподобен. Дори ако допуснеше, че всичко, казано от стареца, е вярно — което бе трудно да се приеме, — ситуацията си оставаше неизяснена. Един могъщ чародей, прекарал много години в летаргия, като че ли бавно се връщаше към живота. В този ред на мисли, смъртта на малкия Джейкъб Флайшман бе първият признак за пробуждането на Каин. И все пак нещо в цялата история, която пазачът на фара бе крил толкова дълго, някак не се връзваше.
Небето пламна от първите светкавици и вятърът захвана да плюе едри капки дъжд в лицето на Макс. Той ускори темпото, въпреки че краката му още не се бяха възстановили от сутрешния маратон. Оставаха му около два километра до къщата на плажа.
Макс съзнаваше, че не би могъл просто да приеме разказа на стареца, сякаш той обясняваше всичко. Призрачното присъствие на статуите в градината и събитията от първите няколко дни в градчето показваха, че се е задействал някакъв зловещ механизъм и че никой не би могъл да предскаже какво ще се случи тепърва. С помощта на Алисия и Роланд или без нея, Макс бе решен да продължи разследванията си и да разнищи загадката докрай, започвайки с онова, което като че ли водеше право към сърцевината ѝ: филмите на Джейкъб Флайшман. Колкото повече прехвърляше историята в ума си, толкова повече се убеждаваше, че Виктор Крей не им бе казал цялата истина. Това бе ясно като бял ден.