Макс искаше да възрази, но пазачът на фара го накара да замълчи с един жест на ръката.
— Разказах ви даже повече, отколкото ви трябва да знаете — заяви Виктор Крей. — Не насилвай нещата, Макс. Забрави за Джейкъб Флайшман и изгори онези филми още днес. Това е най-добрият съвет, който мога да ти дам. А сега се измитай оттук, младежо.
Виктор Крей гледаше как Макс се отдалечава с колелото си. Беше отправил сурови и несправедливи думи към момчето, но в душата си смяташе, че това е било най-разумното решение. Не бе могъл да заблуди умния хлапак, който бе разбрал, че старецът крие нещо, но въпреки това не подозираше от каква значимост е тайната. Събитията набираха скорост и сега, след четвърт век, в залеза на живота си Виктор Крей се чувстваше по-слаб и самотен от всякога, сблъсквайки се отново със страховете и тревогата от завръщането на доктор Каин.
Опита се да прогони горчивия спомен от цял един живот, свързан с онзи зловещ персонаж — от мръсното предградие на детството до затворничеството при фара. Принца на мъглата му бе отнел най-добрия приятел от детските години и единствената жена, която някога бе обичал; бе откраднал всяка минута от дългия му зрял живот, превръщайки го в собствената му сянка. През безкрайните нощи в кулата на фара Виктор Крей често се бе опитвал да си представи какъв щеше да бъде животът му, ако съдбата не бе пожелала да го срещне с могъщия маг. Сега знаеше, че спомените, които щяха да го съпътстват в последните му години, щяха да са само фантазии от една неизживяна биография.
Едничката му надежда беше Роланд и твърдото обещание, което сам си бе дал, че ще му осигури бъдеще далече от този кошмар. Оставаше му много малко време и силата, крепяла го преди години, вече не беше същата. Само след два дни щяха да се навършат двайсет и пет години от нощта, в която „Орфей“ бе потънал съвсем наблизо, и Виктор Крей усещаше как Каин набира сила с всяка изминала минута.
Отиде до прозореца и погледна тъмния силует на корпуса на „Орфей“, потопен в сините води на залива. Оставаха още няколко часа, преди слънцето да се скрие и да падне нощта — може би неговата последна нощ на бдение при фара.
Когато Макс влезе в къщата на плажа, бележката на Алисия все така лежеше на масата в столовата, което означаваше, че сестра му още не се е върнала и е заедно с Роланд. Празната къща усили чувството на самота, което Макс изпитваше в този миг. Думите на пазача на фара все още отекваха в ума му. Въпреки че го бе заболяло от отношението на стареца, изобщо не му се сърдеше. Човекът несъмнено криеше нещо, но явно имаше основателна причина да се държи по този начин. Макс се качи в стаята си и се просна на леглото, като си мислеше, че цялата история е твърде голяма лъжица за неговата уста; отделните елементи на загадката бяха пред очите му, но той не знаеше как да ги сглоби.
Може би трябваше да последва съвета на Виктор Крей и да забрави всичко това, па макар и само за няколко часа. Погледна към нощното си шкафче и видя, че зарязаната книга за Коперник все още лежи върху него като разумна противоотрова на всички мистерии, които го заобикаляха. Отвори я на страницата, до която беше стигнал, и се опита да се съсредоточи върху аргументите за орбитите на планетите. По всяка вероятност Коперник би му оказал неоценима помощ при разбулването на загадката, но великият астроном очевидно бе избрал погрешна епоха за престоя си на този свят. В една безкрайна вселена имаше твърде много неща, които човешкият разум не можеше да обхване.
XIII глава
Часове по-късно, когато Макс вече бе вечерял и му оставаха само десет страници до края на книгата, до слуха му долетя шумът от велосипедите, които влязоха в предната градина. После чу приглушените гласове на Роланд и Алисия, които си шепнаха почти цял час на верандата. Някъде към полунощ Макс остави книгата на нощното шкафче и изгаси лампата. Най-сетне чу колелото на Роланд да се отдалечава по пътя и Алисия да се качва полека по стълбата. Стъпките ѝ се спряха за миг пред неговата врата, после продължиха към нейната стая. Макс чу как сестра му изу обувките си на дървения под и как изскърца леглото ѝ — явно си беше легнала. Спомни си как Роланд я целуваше същата сутрин на плажа и се усмихна в мрака. Тоя път беше сигурен, че на сестра му ще ѝ трябва много повече време, за да заспи, отколкото на него.