Молейки се Алисия да не я е забелязала, той сграбчи момичето за ръката и заплува с всички сили към лодката. Стресната, Алисия го погледна озадачено.
— Плувай към лодката! Бързо! — извика Роланд.
Тя не разбираше какво става, но по неговото лице бе изписана такава паника, че изпълни нареждането му, без да умува или да спори. Викът на Роланд сепна и Макс, който гледаше как приятелят му и сестра му плуват отчаяно към него. Миг по-късно зърна и тъмната сянка, която се надигаше под водата.
— Мили Боже! — промълви, скован от ужас.
Роланд буташе Алисия, докато не стигнаха до корпуса на лодката. Макс побърза да сграбчи сестра си под мишниците и се опита да я издърпа на борда. Тя риташе трескаво с плавниците и при едно по-силно дръпване се стовари върху брат си във вътрешността на лодката. Роланд пое дълбоко дъх и се приготви да я последва. Когато Макс му подаде ръка, Роланд прочете по лицето на приятеля си ужас от това, което виждаше зад него. Усети как ръката му се изплъзва от хватката на Макс и нещо му подсказа, че няма да се измъкне жив от водата. Едни студени лапи сграбчиха краката му и с неудържима сила го повлякоха към дълбините.
След първите мигове на паника Роланд отвори очи и загледа нещото, което го влачеше със себе си към тъмното дъно. За момент помисли, че халюцинира, защото онова, което виждаше, не беше солидна форма, а странен силует, образуван сякаш от силно концентрирана течност. Фантастичната подвижна скулптура от вода непрекъснато се променяше, докато той се мъчеше да се изтръгне от смъртоносната ѝ прегръдка.
Водното създание се изви и обърна към Роланд призрачното клоунско лице, което неведнъж беше виждал насън. Клоунът разтвори огромните си челюсти, пълни с дълги и остри като касапски ножове зъби, и очите му се разшириха, докато станаха големи колкото чаени чинии. Роланд усети, че не му достига въздух. Създанието, каквото и да бе то, можеше да променя външността си, както му скимнеше, и намеренията му изглеждаха ясни: да завлече момчето в потъналия кораб. Докато Роланд се чудеше колко ли време ще може да задържи дъха си, преди да се предаде и да нагълта вода, видя, че светлината наоколо е изчезнала. Намираше се в недрата на „Орфей“, обграден от непрогледен мрак.
Макс преглътна с мъка, докато си слагаше водолазните очила, готвейки се да скочи във водата, за да потърси своя приятел. Знаеше, че е абсурдно да се опитва да го спаси. Първо, почти не умееше да се гмурка, а дори да беше опитен водолаз, изобщо не искаше да си представя какво щеше да стане, ако странното създание, уловило Роланд, решеше да нападне и него. Въпреки всичко не можеше просто да седи със скръстени ръце в лодката и да остави приятеля си да умре. Докато си слагаше плавниците, през ума му трескаво преминаха хиляди разумни обяснения на случилото се. Роланд бе получил спазъм или пък промяната в температурата на водата му бе докарала някакъв припадък… Всяка теория бе за предпочитане пред необходимостта да приеме, че онова, което бе видял да тегли приятеля му към дълбините, е реално.
Преди да се гмурне, размени последен поглед с Алисия. По лицето на сестра му ясно се четеше борбата между желанието да спасят Роланд и паниката от мисълта, че същата участ може да сполети и брат ѝ. Преди здравият разум да е разубедил и двама им, момчето скочи в кристалните води на залива. Под него се простираше неясната форма на „Орфей“. Макс заплува към носа на кораба — мястото, където бе видял за последно Роланд, преди силуетът му да се изгуби във водата. През процепите в корпуса като че ли зърна примигващи светлинки, които се вливаха в едно слабо сияние, извиращо от пробива, отворен в трюма от скалите преди двайсет и пет години. Изглеждаше така, сякаш някой бе запалил стотици свещи във вътрешността на „Орфей“. Макс се отправи натам.
Когато се намираше отвесно над отвора в кораба, изплува за миг на повърхността, за да поеме въздух, после се гмурна отново, без да се помайва, докато стигна до корпуса. Преодоляването на тези десетина метра се оказа много по-трудно, отколкото си бе представял. По средата на разстоянието започна да изпитва болезнен натиск в ушите и се уплаши, че ще му се спукат тъпанчетата. Когато стигна до студеното течение, мускулите на цялото му тяло се изопнаха като стоманени въжета и трябваше здравата да рита с плавниците, за да не го повлече течението като изсъхнал лист. Сграбчи с всички сили ръба на корпуса и се помъчи да се овладее. Дробовете му горяха и знаеше, че е само на крачка от паниката. Вдигна очи към повърхността и видя малката лодчица, която му се стори безкрайно далече. Разбра, че ако не действа незабавно, цялото му усилие дотук щеше да се окаже напразно.