Докато момчето растеше, Флайшман и Ева бяха тъй заслепени от щастието си, че не забелязваха заплахата, която продължаваше да ги грози. И двамата душа даваха за това дете и угаждаха на всичките му прищевки. Надали е имало на света по-обожавано и глезено дете от Джейкъб Флайшман. Но — малко по малко — признаците за присъствието на Каин ставаха все по-очевидни. Един ден петгодишният Джейкъб се изгубил, докато си играел в задния двор. Родителите му го търсили отчаяно часове наред, но от него нямало и следа. Когато се свечерило, баща му взел фенер и отишъл в гората, боейки се, че малкият се е залутал в гъсталака и е претърпял някаква злополука. Флайшман си спомнил, че шест години по-рано, докато строели къщата, на границата с гората имало едно малко празно заграждение. Очевидно това бил някогашен кучкарник — място, където животните били държани, преди да бъдат умъртвени, — разрушен в началото на века. Нея нощ нещо подсказало на Флайшман, че момчето може би е влязло вътре и после не е могло да излезе. Предчувствието му се оказало отчасти вярно, но синът му не бил единственото, което намерил там.
Заграждението, което преди години пустеело, сега било пълно със статуи. Джейкъб си играел сред тях, когато баща му го открил и го измъкнал оттам. Два дена по-късно Флайшман ме посети в кулата на фара и ми разказа какво е станало. Накара ме да се закълна, че ако нещо се случи с него, аз ще се погрижа за детето. Това беше само началото. Той криеше от жена си необяснимите произшествия, които се случваха около техния син, но в сърцето си знаеше, че няма изход и че Каин рано или късно ще се върне, за да си потърси обещаното.
— Какво стана в нощта, когато Джейкъб се удави? — прекъсна го Макс. Догаждаше се за отговора, но се надяваше, че думите на стареца ще опровергаят опасенията му.
Виктор Крей сведе глава и помълча за миг, преди да отговори.
— В ден като днешния, 23 юни — датата, на която потъна „Орфей“, — страхотна буря се разрази в морето. Рибарите се завтекоха да завържат здраво лодките си, а местните жители залостиха вратите и прозорците си, точно както бяха сторили и в нощта на корабокрушението. Мястото се превърна в призрачен град под напора на бурята. Аз бях в кулата на фара и изведнъж ме връхлетя ужасно предчувствие — детето беше в опасност. Прекосих пустите улици и дойдох тук с цялата бързина, на която бях способен. Джейкъб беше излязъл от къщи и вървеше към брега, където вълните се разбиваха яростно. Валеше като из ведро и видимостта беше лоша, но все пак съгледах един блестящ силует, който бе изникнал от водата и протягаше към детето две дълги като пипала ръце. Джейкъб вървеше като хипнотизиран право към водното създание, което едва различавах в мрака. Беше Каин — в това не се съмнявах, — но тоя път сякаш всичките му образи се бяха слели в една постоянно променяща се фигура… Просто не зная как да ти я опиша…
— Виждал съм тази форма — прекъсна го Макс, спестявайки на стареца описание на създанието, което бе видял с очите си само преди няколко часа. — Продължавайте.
— Зачудих се къде са се дянали Флайшман и жена му и защо са оставили детето, затова погледнах към къщата. Една трупа от циркаджии — телата им сякаш бяха изсечени от камък, но се движеха — ги задържаше на верандата.
— Статуите от градината — вметна Макс.
Пазачът на фара кимна.
— Единствената ми мисъл в оня миг бе, че трябва да спася детето. Онова нещо го беше взело в прегръдките си и го теглеше навътре в морето. Хвърлих се към създанието и минах през него. Огромният силует от вода се стопи в мрака. Джейкъб бе потънал. Наложи се да се гмурна няколко пъти, преди да открия тялото му в тъмните води и да го измъкна на повърхността. Извлякох го на пясъка, далече от вълните, и се опитах да го съживя. Статуите бяха изчезнали заедно с Каин. Флайшман и Ева дотичаха, за да помогнат на сина си, но когато стигнаха до нас, той вече нямаше пулс. Внесохме го в къщата и опитахме какво ли не, но напразно: момчето беше мъртво. Обезумял от мъка, баща му изтича навън, като крещеше срещу бурята и предлагаше на Каин да вземе неговия живот, но да пощади детето. След няколко минути се случи нещо необяснимо: Джейкъб отвори очи. Беше в шок, не ни позна и дори не можеше да си спомни собственото си име. Ева го уви в одеяло, отнесе го на горния етаж и го сложи да си легне. Малко по-късно, когато слезе долу, тя дойде при мен и много спокойно ми каза, че ако детето остане при тях, животът му ще бъде в опасност. Помоли ме да го взема и да го отгледам, сякаш е мой син — онзи син, който двамата с нея можехме да имаме, ако съдбата бе избрала друг път. Флайшман дори не дръзна да влезе в къщата. Приех да изпълня молбата на Ева Грей и прочетох в очите ѝ, че тя се отказваше от едничкото нещо, придало смисъл на живота ѝ. На следващия ден отведох момчето с мен. Повече не видях съпрузите Флайшман.