Последва дълга пауза. На Макс му се стори, че старецът се опитва да сдържи сълзите си, скрил лице зад белите си, сбръчкани ръце.
— Година, по-късно научих, че Ричард се е споминал от някаква странна инфекция, която прихванал от ухапването на подивяло куче. Що се отнася до Ева Грей, може и да е още жива — до ден-днешен не знам нищо за нея…
Загледан в посърналото лице на стареца, Макс разбра, че го е преценил погрешно, макар че би предпочел Виктор Крей да е негодник, вместо казаното от него да е истина.
— Вие сте съчинили онази история за родителите на Роланд, дори сте му дали ново име… — Крей кимна, признавайки тайната на живота си пред едно тринайсетгодишно момче, което бе виждал едва няколко пъти.
— Значи Роланд не знае кой е в действителност?
Старецът поклати глава и Макс най-сетне забеляза гневни сълзи в очите му, изтерзани от дългите години на бдение в кулата на фара.
— В такъв случай кой е погребан в мавзолея на Джейкъб Флайшман в гробището?
— Никой — отвърна Виктор Крей. — Погребение не е имало и мавзолеят, който си видял оня ден, не е построен официално. Той просто се появи в местното гробище седмица след бурята. Хората от градчето смятат, че Флайшман е поръчал да го изградят за сина му.
— Не разбирам — рече Макс. — Ако не го е поръчал баща му, кой го е построил и защо?
Пазачът на фара се усмихна горчиво.
— Каин — отвърна най-сетне той. — Каин го издигна там и оттогава го пази за Джейкъб.
— Мили Боже — прошепна Макс, осъзнавайки, че може би е пропилял ценно време, като накара стареца да му признае цялата истина. — Трябва незабавно да измъкнем Роланд от колибата на плажа…
Шумът на прибоя събуди Алисия. Беше се смрачило и от ожесточения тропот по покрива тя разбра, че над залива се бе разразила буря, докато бяха спали. Надигна се замаяна и видя, че Роланд все още лежеше в кревата и мълвеше нещо неразбираемо в съня си. Макс не беше там и Алисия реши, че брат ѝ е излязъл да погледа дъжда над морето; дъждът криеше неустоимо очарование за него. Тя отиде до вратата, отвори я и хвърли поглед към плажа.
Гъста синкава мъгла пълзеше от морето към колибата като дебнещ призрак и от пазвите ѝ шепнеха десетки гласове. Алисия побърза да затръшне вратата и се облегна на нея, решена да не се поддава на паниката. Стреснат от шума, Роланд отвори очи и се надигна с мъка, без да разбира напълно къде се намира.
— Какво става? — измънка той.
Алисия отвори уста, за да му отговори, но нещо ѝ попречи. Роланд гледаше изумен гъстата мъгла, която се процеждаше през всички сглобки на колибата и я обгръщаше. Момичето извика и вратата, на която се подпираше, отхвръкна навън, изтръгната от пантите си от някаква невидима сила. Роланд скочи от леглото и понечи да изтича при Алисия, която се понесе към морето, дърпана от зловеща лапа, образувана от прозрачна мъгла. Една фигура се изпречи на пътя му и той позна водния призрак, който го бе завлякъл в дълбините. Вълчето лице на клоуна грейна.
— Здравей, Джейкъб — прошепна гласът през пихтиестите устни. — Сега ще падне веселба.
Момчето цапардоса течната форма и силуетът на Каин се разпадна във въздуха, при което на земята се изсипаха безброй литри вода. Роланд се втурна навън и бурята го връхлетя с пълна сила. Над залива се бе образувал огромен купол от гъсти пурпурни облаци. Ослепителна светкавица падна върху един от върховете на стръмнината и направи на пух и прах тонове скали, посипвайки плажа с дъжд от нажежени отломки.
Алисия крещеше, борейки се да се изтръгне от смъртоносната прегръдка, която я държеше в плен, и Роланд се затича по камъните към нея. Опита се да я хване, протегнал ръце, но една голяма вълна го събори. Когато успя да се изправи отново, целият залив се тресеше под краката му и Роланд чу оглушителен тътен, който сякаш се надигаше от дълбините на морето. Момчето отстъпи няколко крачки, като се мъчеше да запази равновесие, и видя исполинска светеща форма, която изникна от водите, вдигайки няколкометрови вълни във всички посоки. В центъра на залива се подаде една мачта. Пред невярващите му очи корпусът на „Орфей“ бавно изплува на повърхността, обвит в призрачно сияние.
На мостика стоеше Каин, загърнат в наметалото си. Той вдигна сребърен жезъл към небесата и нова светкавица се стрелна над него, озарявайки целия „Орфей“. Жестокият кикот на мага проехтя над залива, когато призрачната лапа стовари Алисия в нозете му.