— Защо преследвате Джейкъб? — изпелтечи момчето, като се опитваше да спечели време за Роланд.
— Сделката си е сделка, Макс — отвърна чародеят. — Аз изпълних моята част от договорката.
— Но какво значение може да има за вас животът на едно момче? Пък и вече си отмъстихте, като убихте доктор Флайшман, нали така?
Лицето на Каин светна, сякаш Макс току-що му бе задал въпроса, който бе копнял да чуе още от началото на разговора им.
— Когато един кредит не е погасен, се натрупва лихва. Но това не отменя първоначалния дълг. Такъв е моят закон — изсъска магът. — А и от това се изхранвам — от живота на Джейкъб и още мнозина като него. Знаеш ли от колко години бродя по света, Макс? Знаеш ли колко имена съм имал?
Макс поклати глава, благодарен за всяка секунда, която Каин губеше, говорейки с него.
— Кажете ми — отвърна той със слаб гласец, като се преструваше, че е изпълнен с боязливо възхищение.
Чародеят се усмихна победоносно. В този миг се случи тъкмо онова, от което се страхуваше момчето. Сред грохота на бурята отекна гласът на Роланд, който викаше Алисия. Макс и магът се спогледаха; и двамата го бяха чули. Усмивката на Каин се стопи и мигом бе заместена от злокобното изражение на кръвожаден хищник.
— Много умно — прошепна той.
Макс преглътна на сухо, готов за най-лошото.
Магът разтвори длан пред него и Макс, вцепенен от ужас, видя как всеки от пръстите му се превърна в дълга игла. Гласът на Роланд се разнесе отново едва на няколко метра от тях. Когато Каин се обърна да погледне зад гърба си, Макс се втурна към борда на кораба, но лапата на мага го сграбчи за тила и бавно го завъртя, докато не се озова лице в лице с Принца на мъглата.
— Жалко, че приятелят ти не е и наполовина тъй съобразителен като теб. Може би с теб трябваше да сключа сделка. Е, някой друг път — избълваха устните на мага. — Довиждане, Макс. Надявам се, че си се научил да се гмуркаш от последната ни среща насам.
С невъобразима сила чародеят запрати Макс обратно в морето. Тялото на момчето описа във въздуха дъга, по-дълга от десет метра, и цопна сред разпенените вълни, потъвайки в ледената вода. Макс с всички сили се устреми към повърхността, като трескаво пляскаше с ръце и крака, за да избегне смъртоносното течение, което го засмукваше към мрачните дълбини. Плуваше слепешком, чувствайки, че дробовете му всеки миг ще се пръснат, и най-сетне изплува на няколко метра от скалите. Пое въздух и — в усилията си да се задържи на повърхността — се остави вълните да го носят към скалната стена, където успя да се хване за някаква издатина, а оттам се изкатери на безопасно място. Острите като чирепи камъни се впиваха в кожата му и Макс осъзнаваше, че разраняват крайниците му, но беше толкова изтръпнал от студ, че почти не усещаше болка. Изкачи се няколко метра нагоре, стараейки се да не припадне, докато най-сетне намери една скална ниша, където вълните не можеха да го достигнат. Едва тогава се отпусна на твърдите камъни, все още изпълнен с невъобразим ужас — чак не му се вярваше, че си е спасил живота.
XVII глава
Вратата на каютата бавно се отвори. Сгушена в едно тъмно ъгълче, Алисия не помръдна, затаила дъх. Сянката на Принца на мъглата се очерта на прага, а очите му, пламтящи като въглени, промениха цвета си от златисто към тъмночервено. Той влезе в каютата и се приближи до нея. Опитвайки се с всички сили да скрие, че трепери от глава до пети, момичето посрещна посетителя си с предизвикателен поглед. Магът се ухили като куче пред тази проява на дързост.
— Това трябва да е семейна черта. Всичките сте родени герои! — приветливо рече Каин. — Започвате да ми харесвате.
— Какво искате? — попита Алисия с цялото презрение, което можа да вложи в разтреперания си глас.
Той като че ли се замисли над въпроса ѝ, докато сваляше ръкавиците си с невъзмутимо спокойствие. Алисия забеляза, че ноктите му са дълги и остри като върховете на кинжали. Магът посочи към нея с един от тях.
— Зависи. Ти какво предлагаш? — попита я благо, без да откъсва очи от лицето ѝ.
— Нямам какво да ви дам — отвърна тя, поглеждайки крадешком към отворената врата.
Каин размаха пръст, отгатнал намеренията ѝ.
— Това няма да е добра идея — отбеляза. — Но да се върнем към нашия разговор. Защо да не сключим сделка? Споразумение между зрели хора, тъй да се каже.
— Каква сделка? — отвърна Алисия, като се стараеше да избегне хипнотичния му поглед, който сякаш засмукваше волята ѝ като паразит, хранещ се с души.
— Ей това обичам аз — да си говорим делово. Я ми кажи, Алисия, искаш ли да спасиш Джейкъб — пардон, Роланд? Хубавец е той, лови окото — рече магът, като видимо се наслаждаваше на всяка дума от своето предложение.