— Ще сключим ли сделка, Джейкъб? — прошепна той.
Сълзи бликнаха от очите на момчето и то бавно кимна.
— Добре, добре, Джейкъб — промълви магът. — Добре дошъл у дома…
Сетне се изправи и посочи към един от коридорите, които започваха от мостика.
— Последната врата на този коридор. Но първо приеми един съвет. Когато успееш да я отвориш, вече ще бъдем под водата и твоята приятелка няма да има нито глътка въздух. Ти си добър гмуркач, Джейкъб. Ще знаеш какво да направиш. Не забравяй договора ни…
Каин се усмихна за последен път, загърна се с наметалото си и изчезна в мрака. Невидими стъпки отекнаха по мостика, оставяйки след себе си следи от разтопен метал. Момчето остана за миг като вкаменено, опитвайки се да си поеме дъх, докато един нов трус на кораба не го тласна към застиналия рул. Водата бе стигнала до мостика.
Роланд се втурна по коридора, който магът му бе посочил. Водата вече нахлуваше през люковете и заливаше коридора, докато „Орфей“ постепенно потъваше в морето. Роланд безуспешно заудря с юмруци по вратата на каютата.
— Алисия! — извика той, макар и да съзнаваше, че тя едва ли ще го чуе през дебелата стомана. — Аз съм, Роланд. Задръж дъха си! Ще те измъкна оттук!
Сграбчи колелото, с което се отваряше вратата, и с всички сили се опита да го завърти, като при това разрани дланите си. Ледената вода вече стигаше до кръста му и продължаваше да се покачва. Колелото поддаде само с няколко сантиметра. Роланд пое дълбоко дъх и го натисна отново, като този път то се завъртя полека. Водата, заляла целия коридор, вече покриваше главата на момчето. „Орфей“ потъна в мрак.
Когато вратата се отвори, Роланд се гмурна в сумрачната каюта, търсейки слепешката Алисия. За един кратък, ужасен миг си помисли, че магът го е подвел и че там няма никого. Отвори очи под водата и се опита да види нещо в тъмното въпреки смъдящото усещане. Ръцете му най-сетне докоснаха едно отпрано парче от роклята на Алисия, която трескаво се бореше с паниката и задушаването. Прегърна я и се опита да я успокои, но в подводната тъма тя не можеше да разбере кой или какво я е уловило. Съзнавайки, че му остават едва няколко секунди, той обви с ръце шията ѝ и я измъкна в коридора. Корабът потъваше неумолимо в морските дълбини. Алисия напразно се съпротивяваше, докато Роланд я влачеше към мостика по наводнения коридор сред останките, които водата бе изтръгнала от недрата на „Орфей“. Знаеше, че не могат да се измъкнат от кораба, докато корпусът не е докоснал дъното — ако опитаха преди това, силата на налягането щеше да ги повлече надолу. Същевременно си даваше сметка, че са изминали поне трийсет секунди, откакто Алисия бе поела въздух за последен път, и в паническото си състояние сигурно вече бе нагълтала вода. Изкачването към повърхността навярно щеше да е сигурна смърт за нея. Каин бе планирал играта си много внимателно.
Изчакването „Орфей“ да стигне дъното им се стори безкрайно и когато сблъсъкът най-сетне дойде, част от тавана на мостика рухна върху двамата. Ужасна болка се стрелна по крака на Роланд и момчето разбра, че глезенът му се е заклещил сред късовете метал. Сиянието на „Орфей“ бавно гаснеше в дълбините на океана.
Роланд се бореше с пронизващата болка, търсейки лицето на Алисия в мрака. Очите ѝ бяха отворени и тя с всички сили се мъчеше да не нагълта вода. Вече не можеше да задържи дъха си дори секунда повече и последните мехурчета въздух се откъснаха от устните ѝ като перли, отнасящи сетните мигове от един угасващ живот.
Роланд обхвана лицето ѝ с ръце и се опита да я накара да го погледне в очите. Погледите им се сляха и тя мигновено разбра какво ѝ предлагаше. Поклати глава, опитвайки се да го отблъсне. Той ѝ посочи глезена си, уловен в смъртоносния капан на металните греди от тавана. Алисия се гмурна надолу в ледените води и се помъчи да освободи крака му. Двамата се спогледаха отчаяно. Никой и нищо не бе в състояние да отмести тоновете стомана, приклещили Роланд. Алисия доплува до него и го прегърна, като чувстваше, че започва да губи съзнание поради липса на въздух. Без да губи нито миг, той обхвана лицето ѝ с длани и, поставяйки устните си върху нейните, издиша в устата ѝ въздуха, който бе пазил за нея, както Каин бе предвидил от самото начало. Алисия стисна здраво ръцете му, свързана с него в тази спасителна целувка.
Момчето ѝ отправи отчаян прощален поглед и я избута против волята ѝ извън мостика, откъдето тя започна бавно да се издига към повърхността. Не откъсваше очи от Роланд, когото виждаше за последен път. Само след секунди Алисия изплува в центъра на залива и видя, че бурята постепенно отстъпва към открито море, отнасяйки със себе си всичките ѝ надежди за бъдещето.