— Рано тази сутрин отидох на инспекция в гаража — поде той с онзи загадъчен тон, който използваше винаги, когато искаше другите да го попитат какво е открил.
Макс толкова добре познаваше похватите на часовникаря, че понякога се чудеше кой от двама им е бащата и кой — синът.
— И какво намери там? — примирено попита той.
— Няма да повярваш! — отвърна баща му, въпреки че Макс си помисли, „да бе, как не“. — Два велосипеда.
Момчето повдигна вежди въпросително.
— Старички са, но ако им смажа малко веригите, ще фучат като ракети — обясни Максимилиан Карвър. — Но това не е всичко! Бас държа, че няма да познаете какво друго намерих в гаража!
— Мравояд — промърмори Ирина, която все още галеше четириногото си другарче.
Макар да бе едва осемгодишна, малката дъщеря на Карвър вече бе развила съкрушителни умения да подкопава бойния дух на баща си.
— Нищо подобно — отвърна часовникарят, видимо раздразнен. — Е, никой ли не се наема да отгатне?
Макс забеляза с крайчеца на окото си, че майка му наблюдава тази сцена, и тъй като никой не проявяваше интерес към детективските подвизи на съпруга ѝ, тя побърза да му се притече на помощ.
— Албум с фотографии? — предположи Андреа Карвър с най-сладкото си гласче.
— Топло, топло — отвърна часовникарят, окуражен отново. — Макс?
Майка му го изгледа косо. Макс кимна.
— Знам ли… Може би дневник?
— Не. Алисия?
— Предавам се — каза Алисия равнодушно.
— Много добре. Пригответе се — започна Максимилиан Карвър. — Намерих прожектор. Кинопрожектор. И кутия, пълна с филми.
— Какви филми? — обади се Ирина, откъсвайки поглед от котката си за пръв път от четвърт час насам.
Баща ѝ сви рамене.
— Нямам представа. Просто филми. Не е ли страхотно? Ще си имаме домашно кино!
— Ще имаме, ако прожекторът работи — рече Алисия.
— Благодаря за насърчението, дъще, но нека ти припомня, че баща ти си изкарва хляба, като поправя повредени машини.
Андреа Карвър сложи ръце на раменете на мъжа си.
— Радвам се да чуя това, господин Карвър — каза тя, — защото някой ще трябва да проведе сериозен разговор с бойлера в мазето.
— Остави това на мен — отвърна часовникарят, ставайки от масата.
Алисия последва примера му.
— Хей, госпожице — спря я майка ѝ, — първо закуската! Не си я докоснала.
— Не съм гладна.
— Аз ще я изям — предложи Ирина.
Андреа Карвър решително отхвърли тази възможност.
— Страх я е да не надебелее — заядливо прошепна Ирина на котката си.
— Не мога да ям с тази твар, която размахва опашка и ръси косми навсякъде — сопна се Алисия.
Ирина и котката я изгледаха презрително.
— Ама че лигла — заяви по-малката сестра и излезе в задния двор заедно с животното.
— Защо винаги я оставяш да прави каквото си иска? Когато бях на нейните години, ме държеше много по-изкъсо — възропта Алисия.
— Пак ли ще обсъждаме това? — спокойно отвърна Андреа Карвър.
— Не аз започнах първа — каза по-голямата ѝ дъщеря.
— Много добре. Съжалявам. — Майката помилва леко дългата коса на Алисия, която наклони глава, за да избегне помирителния жест. — Но най-напред закуси. Моля те.
В този миг под краката им се разнесе метален грохот. Тримата се спогледаха.
— Баща ви в действие — промърмори Андреа Карвър, допивайки кафето си.
Алисия механично задъвка една препечена филийка, докато Макс се опитваше да прогони от мислите си протегнатата ръка и изцъклените очи на клоуна, който се хилеше в мъглата сред градината със статуите.
IV глава
Велосипедите, които Максимилиан Карвър бе избавил от заточението им в малкия гараж, се оказаха в по-добро състояние, отколкото Макс бе очаквал. Всъщност изглеждаха така, сякаш едва ли някога са били използвани. Въоръжен с две парчета велур и специална течност за почистване на метали, с която майка му винаги беше запасена, Макс откри, че под слоя мръсотия и плесен и двата велосипеда бяха лъскави, кажи-речи като нови. С помощта на баща си той смаза веригите и зъбчатите колела и напомпа гумите.
— По някое време може да се наложи да сменим вътрешните гуми — обясни Максимилиан Карвър, — но засега ще караме някак и с тези.
Единият велосипед беше по-малък от другия и докато ги почистваше, Макс не можеше да избие от главата си мисълта за предишните им собственици. Запита се дали доктор Флайшман не ги бе купил преди години с надеждата да се разхожда с Джейкъб по крайбрежния път. Максимилиан Карвър забеляза сянка от вина в погледа на сина си.