— Напълно възможно е — обади се за пръв път сестра Франсис. Гласът й беше остър и убедителен. — Разбирам малко от медицина. Когато една жена страда от гръдна болест, костите й се изсушават, защото течностите в тялото й пресъхват. В подобен случай едно падане може да бъде съдбоносно.
Корбет премина към най-важния въпрос. Подобно на добър стрелец, беше оставил най-смъртоносния си изстрел за накрая.
— Значи лейди Елинор е била видяна за последен път близо до църквата в неделя преди вечерня — каза той. — Сестра Агата, в добро настроение ли беше тя, когато я остави? — Младата монахиня кимна. — Видели са я сестри Елизабет и Марта.
— Да — прекъсна го лейди Амелия, — както и пазачът. Той също я видял да минава покрай църквата преди вечерня, докато влизал през Галилейската порта.
Корбет прочисти гърлото си.
— Лейди Амелия, трябва да ти задам този въпрос с пълномощията, дадени ми от закона — напускала ли си ти или някоя друга сестра църквата по време на вечерня, след вечерня или по време на вечерята?
— Не!
— А ти, сестра Агата?
— Тя също! — обади се решително сестра Франсис. — Беше в сакристията преди вечерня. Аз бях с нея. — Тя погледна презрително младата монахиня. — Винаги трябва да наглеждам сестра Агата, защото отговарям за запасите и съдовете. — Корбет забеляза, че младата монахиня се изчерви. — Сестра Агата понякога е доста разсеяна, нали, скъпа?
Момичето отбягна погледа й.
— Може ли да видя трупа? — попита Корбет и рязко се изправи. — Лейди Амелия, трябва да видя тялото. Кралят настоява за това.
Игуменката отметна глава потресена.
— Каквато и да е била преди това, когато умря, лейди Елинор членуваше в нашия орден — отвърна тя.
— Милейди — Корбет осъзна, че Ранулф вече беше много близо до сребърните фигурки, — също така тя беше поданичка на краля и е загинала при загадъчни обстоятелства. Ако настояваш, ще ти покажа заповедите си.
Игуменката въздъхна.
— Трупът й е в дома на покойниците — отвърна тя тихо. — Намира се до църквата. Сестра Франсис, сестра Агата, заведете госта ни дотам.
Ранулф въздъхна с облекчение. Беше действал точно навреме и две от сребърните фигурки сега внимателно бяха скрити под жакета му. Когато Корбет кимна учтиво на игуменката и последва монахините навън, прислужникът тръгна след него. Излязоха на заслепяващата слънчева светлина; Ранулф подритваше буци пръст, Франсис и Агата се движеха леко и безшумно като сенки.
Монахините поведоха двамата мъже по тревата между красивите сгради от пясъчник към църквата. Зад нея, близо до стената и в края на прашната пътека се намираше домът на покойниците, изграден от червени тухли.
От време на време Корбет спираше да зададе на сестра Франсис някой и друг въпрос за Годстоу. Тя учтиво промърморваше нещо и се опитваше да продължи, но писарят беше настойчив и поддържаше разговора, докато се оглеждаше наоколо. Прислужници бързаха край тях, а наблизо няколко послушници окопаваха лехите с розови храсти и спретнатите участъци, засадени с билки.
Корбет си пое дълбоко дъх, отпускайки се на топлината на слънцето, полузаслушан в гукането на дивите гълъби в гората. Зад него, под стрехите на църквата, лястовиците мелодично чуруликаха край стените. Сестра Франсис, макар и сдържана, беше готова да отговори на всичките му въпроси. През цялото време тя наблюдаваше мълчаливата Агата. Корбет долови предупреждение в очите на възрастната монахиня — по-младата сестра не биваше да казва нищо повече, отколкото изискваше възпитанието. Корбет погледна още веднъж към синьото небе и се приближи до Франсис.
— Всичко това са лъжи, нали? — попита той рязко. — Досега само ме лъжете. Нещо не е наред. Какво е то, жено? — Без да обръща внимание на стреснатата сестра Агата, той мълчаливо се наслаждаваше на притеснението на помощник-игуменката при това открито предизвикателство. — Имам пълномощията да раздавам правосъдие. Лейди Елинор не е паднала, нали?
Сестра Франсис отстъпи назад, лицето й се набръчка като сушена смокиня, а клепачите й трепкаха, докато търсеше отговор.
— Може да си прав, сър — промърмори тя. — Смятам, че лейди Елинор може да се е самоубила. Игуменката се опитва да скрие това. Нещо тежеше на лейди Елинор, но лейди Амелия не иска да приеме, че е било самоубийство, за да не я държат отговорна… знаеш какво може да се случи, ако се докаже, че е било така.
Корбет я изгледа с каменнп изражение. Сестра Франсис повиши глас.
— Лейди Елинор няма да може да бъде погребана на осветена земя. Това ли искаш, писарю? Да захвърлят тялото й в някой плитък гроб на кръстопът, за да не намери нещастната й душа никога покой? Така гласят църковните закони.