— Слушай — каза му той, — ще поделя с теб печалбата. Така ще бъде честно. Нали знаеш — късметът на начинаещия.
Пазачът протегна ръка.
— Но не веднага! Първо искам малко сведения за смъртта на лейди Елинор.
Пазачът потри уста с опакото на ръката си. Ранулф напълни отново чашите. Навън се беше появил вятър, който стенеше тихо из клоните на дърветата и носеше далечните крясъци на нощните животни от тъмната гора отвъд стените. Сламеният покрив на къщичката скърцаше жаловито, сякаш оплакваше ужасните тайни на манастира. Ранулф също се престори, че заспива. После въздъхна, изправи се и започна да събира печалбата си в малка кожена кесийка.
— Чакай! — Пазачът се изправи, залитайки. — Ще ти кажа тайната си. Но трябва да дойдеш с мен.
Ранулф се съгласи и подпирайки пияния пазач с една ръка и стиснал фенер в другата, тръгна в тъмнината. Вратата се блъсна зад него с гръмотевичен трясък. Ранулф погледна нагоре и изстена. Беше явно, че идва буря. Събралите се облаци скриваха септемврийската луна и прислужникът потръпна от внезапния вик на сова и злокобно-то кряскане на други нощни птици. Вятърът тихо виеше и под напора му дърветата се превиваха и шумоляха като призрачни сенки, дебнещи в тъмнината. Ранулф се уви по-плътно с наметката, спря и погледна назад към огромната сграда на манастира, която се очертаваше на фона на небето. Никъде не светеше. Той почувства как чистият въздух прогони винените пари от главата му и зарязвайки всякакви преструвки, започна да разпитва пазача за онова, което му беше намекнал. Отначало човекът се съпротивляваше, но Ранулф беше настоятелен. Най-накрая пазачът се отдръпна от него.
— Добре, ще ти кажа — изфъфли той.
Ранулф се остави да го води към Галилейската порта. Известно време пазачът стоя пред нея, мърморейки и ругаейки, докато дрънчеше с огромната си връзка ключове, но най-после намери онзи, който му трябваше и те излязоха на обляната в лунна светлина пътека, която се виеше като сребърна нишка между надвисналите дървета. Вървяха известно време, после пазачът рязко се обърна и пое по друга пътека, която навлизаше в гъстата, тъмна гора. Мястото изглеждаше злокобно, макар пазачът да предизвикваше смях със залитането и пиянските псувни; не спираше да вика Ранулф и да го кара да вдигне по-високо фенера. Бяха изминали поне три мили, когато излязоха от гората на друга пътека, която очевидно водеше към кръстопътя.
Ранулф вдигна фенера и кръвта замръзна в жилите му, когато съзря стърчащата бесилка. Полуразложено тяло все още висеше и се въртеше в желязната клетка. Пазачът го посочи.
— Нали искаш да узнаеш тайната ми? — завалено каза той.
— Да — изсъска Ранулф.
— Тогава закълни се, че няма да ме издадеш.
Ранулф вдигна дясната си ръка.
— Не! — изръмжа пазача. — Тук!
Той го заведе до бесилката и пъхна ръката му между железните пръчки, докато пръстите му докоснаха разложената плът на обесения точно над сърцето. Ранулф усети, че стомахът му се разбунтува, когато всичкото вино, което беше изпил, се опита да изригне навън. Пазачът, който се олюляваше зад него, караше желязната бесилка да скърца и стене, сякаш тримата участваха в някакъв смъртоносен танц. Ранулф се закле да пази тайната, но най-лошото тепърва предстоеше. Пазачът извади ножа си, поряза трупа и леко докосна китката на прислужника. После приближи ръката му до тази на трупа. Ранулф почувства мократа слуз по кожата си, сякаш някаква ужасна змия се плъзгаше по китката му. Несъзнавайки думите, които произнасяше, ругаейки Корбет, и уплашен до смърт, той се закле, че няма да издаде тайната, нито в този, нито в следващия си живот. Щом ужасяващият ритуал приключи, Ранулф отстъпи. Обичайното му добро настроение беше изчезнало и ръката му посегна към камата на колана. Пазачът се олюляваше пред него.
— Слушай, човече! — отсече Ранулф. — Заклех ти се, а сега ми кажи каквото обеща. Какво толкова ужасно и тайно има в смъртта на лейди Елинор?
— Не съм споменавал лейди Елинор! — замрънка пазачът. — Не съм казал нищо за нея! Това си е моя тайна. Ти обеща, че ще разделиш с мен печалбата си, ако ти я кажа.
Той замръзна и разкривеното му лице се опъна, когато Ранулф опря върха на ножа си под брадичката му.