— Скъпи дьо Краон, войските ми са в нея.
— Не си им плащал.
— Ще им платя! — гневно отвърна кралят.
— И все пак, твоя светлост — разпери ръце дьо Краон — всичко ще се реши със сватбата между твоя любим син и принцеса Изабела.
— Видя ли се със сина ми?
— В Уудсток, Твое величество.
— „В Уудсток, Твое величество“ — имитира го Едуард.
— Твое величество, заточен ли е синът ти там?
— Не, просто дяволски много искам да си стои там.
— За да бъде близо до Годстоу?
— За да бъде близо до Оксфорд.
— Той скърби за смъртта на лейди Елинор.
— Коя е тя? — язвително попита Едуард.
Дьо Краон се усмихна.
— Твое величество се шегува с мен. — Лицето на французина стана сериозно.
„Ето сега“, помисли си Едуард.
— Твое величество, много съм разтревожен и дълбоко притеснен от слуховете, които лоши хора разпространяват. Злобни, клеветнически истории, според които лейди Елинор била убита от твоя син, за да може той да бъде с любимия си приятел, гасконеца Пиърс Гейвстън.
— Лъжливи предатели! Всеки, който твърди това, ще бъде обесен, удавен и разчекнат!
— Разбира се, Твое величество. Но хората се питат как една жена е паднала от стълбите и си е счупила врата, без качулката на главата й да се размести? Казват, че синът ти й пратил лекарства, с които може би я е отровил!
— Синът ми не знае нищо за смъртта на лейди Елинор. Тя умря в неделя вечер. За пръв път Уелският принц чу за смъртта й на другата сутрин.
— Съжалявам, Твое величество — синът ти знаеше за смъртта й в неделя вечер.
Дьо Краон доближи лисичето си лице. Едуард седеше замръзнал; това беше един от малкото пъти в живота му, когато наистина се беше уплашил. „Синът ми убиец! Този слух бързо ще се разпространи. Не само содомит, но и отровител! Убиец на невинни жени! Ще отрежа главата на Корбет!“ закани се Едуард.
Видя как дьо Варен тихичко вади камата си от ножницата зад гърба на дьо Краон. Кралят трябваше само да вдигне пръст и французинът щеше да умре. Едуард поклати глава и Дьо Варен прибра ножа си.
— Откъде знаеш това?
— Твое величество, синът ти ми го каза.
— Трябва да има някаква грешка.
— Не, няма. Точните му думи бяха… — дьо Краон притвори очи. — Попитах го за лейди Елинор, а той отвърна: „Близо е до смъртта, било е злополука. Трябва да е паднала по стълбите.“ — Дьо Краон учтиво се усмихна. — Беше след полунощ, Твое величество. Принцът беше пийнал и все пак ми се стори странно, защото пазачът на Годстоу пристигна едва на другата сутрин.
Едуард се обърна към кутията с бижута до него, отвори я и извади малък златен пръстен с рубин.
— Мосю, приеми този подарък. Ще помисля върху нещата, които ми каза.
Дьо Краон протегна ръка. Кралят стисна здраво китката му, докато не видя французина да премигва от болка.
— Подарък, мосю, — прошепна той. — И предупреждение за онези, които разпространяват злобни слухове. Ако мога да докажа, че тези скандални истории са куп лъжи, ще разкажа и на моя брат, френския крал и на Негово светейшество, кой е бил източникът им. А те няма да останат доволни.
Дьо Краон поклати глава и кралят пусна китката му. Лицето на французина беше почервеняло от неудобство.
— Твое величество — дрезгаво му отговори той, — благодаря за подаръка и предупреждението.
И като се завъртя, излезе от палатката.
Едуард направи знак на дьо Варен да се приближи.
— Кой е най-бързият ти конник, Джон?
— Ралф Малтоут, твоя светлост.
— Искам незабавно да замине на юг — до Годстоу. Да вземе най-бързия кон и втори за смяна. Да язди без почивка и да занесе съобщение на моя писар Корбет в манастира Годстоу. Съобщението трябва непременно да бъде предадено. Разбра ли? Сега излез!
Веднага щом дьо Варен тръгна, Едуард скри лице в ръцете си, опитвайки се да овладее гнева и ужаса си. „Какво става?“, чудеше се той. Защо Корбет не беше изяснил тази бъркотия? Лявото око на Едуард почти се затвори, докато хапеше устни. И Корбет, и шпионинът му щяха скъпо да платят, ако дьо Краон победеше.
Докато Едуард Английски се гневеше от онова, което беше научил, сър Амори дьо Краон държеше насинената си китка и крещеше заповеди на свитата си да се връщат бързо в Оксфорд. Беше изиграл коза си, сега му оставаше да чака. О, той беше разбрал предупреждението на Едуард Английски и можеше да приключи с играта, само ако имаше доказателства. Но беше изстрелял стрелата и сега чакаше да види къде ще падне тя. Смяташе, че може да надхитри и победи английския крал. Той също имаше шпионин в Годстоу, който следеше Корбет. Освен това беше получил съобщение от господаря си. В играта участваше още един тайнствен играч — убиецът. Дьо Краон подтисна болката и гордостта си. Скоро Едуард Английски щеше да бъде притиснат до стената. Единствената опасност беше Корбет. Английският писар щеше да работи два пъти по-сериозно, или за да реши проблема, или за да го прикрие. Дьо Краон потърка китката си. Той трябваше да спре Корбет. Погледна към палатката си и двете тъмни, забулени фигури там.