Хю се усмихна, благодари му и се върна при Ранулф и Малтоут, като ги предупреди да бъдат нащрек. Тръгнаха по лабиринт от улички, които водеха от северната част на града до Холбърн. Корбет осъзна, че брат Томас е бил прав. Слабото слънце залязваше. Край старите крепостни стени цареше бедност и разруха. По очуканите сергии се продаваха евтини дрънкулки. Имаше малко добре облечени граждани, повечето от минувачите по уличките бяха крадци и разбойници; тенекеджии, които се готвеха да продават стоката си без позволение от Гилдията, просяци и лукави дрипльовци, които търсеха лесна плячка.
Откриха Фалтур Лейн и завиха по мръсната, пълна с боклуци уличка, където почти не проникваше светлина заради надвисналите фронтони на къщите, които се издигаха от двете страни. Ранулф спря да бърбори и тримата извадиха мечове като предупреждение към тъмните силуети, които се мяркаха зад полуотворените врати. Прокажен просяк, чието ухо и нос вече бяха разядени от болестта, изскочи от сенките с ръце, протегнати за милостиня. Корбет му хвърли едно пени, вдигна меча си и мъжът изчезна за миг. Писарят беше нащрек. Уличката беше тясна, от двете й страни имаше тъмни входове. В някои от тях сенките бяха по-дълбоки, отколкото в другите и Корбет знаеше, че го наблюдават. При всеки признак на страх или слабост, крадците, които ги дебнеха, щяха да се нахвърлят върху тях като глутница кучета. Той застана под табелата на аптекаря, все още с извадена кама; две котки профучаха край него мяукайки, биещи се за полуизядено тяло на плъх. Корбет подскочи и се наруга наум за нервността. Прибра камата, нареди на Ранулф и Малтоут да го чакат отвън и лекичко почука на вратата.
Отвори му млад мъж. Корбет беше поразен от хубостта и елегантните му дрехи: тесни тъмночервени панталони, меки високи обувки и безупречно бяла батистена риза, отворена на врата. Мъжът се усмихна, сякаш заинтригуван от Корбет и произнесе няколко думи — първо на португалски; после — на английски. Влизайки в ролята си, Корбет нервно погледна назад към улицата и му каза, че търси лекарство. Мъжът се усмихна, мургавото му лице засия и разкри снежнобели зъби, после подкани писаря като стар приятел, когото отдавна не беше виждал, да влезе. Вътрешността на магазина беше скромно обзаведена, но чиста. Каменният под беше прясно излъскан, стените варосани, за да прогонват мухите. Нямаше почти никакви мебели, само зодиакален кръг, закачен на едната стена, малка дървена маса и два огромни стола с високи облегалки. Аптекарят се представи.
— Казвам се Хулио Сезар. Лекар и бивш аптекар на негово Католическо величество Санчо, крал на Португалия. Сега съм изгнаник — черните очи погледнаха встрани — поради недоразумение. А ти, сър?
— Матю Дроксфорд — излъга Корбет.
Аптекарят го изучаваше с лека усмивка на пълните си червени устни, сякаш знаеше, че посетителят лъже.
— И искаш лекарство?
Сезар елегантно покани писаря да седне, преди да изчезне в малката задна стаичка, откъдето се върна с две кристални чаши изстуден шербет. Подаде едната на Корбет, преди да седне срещу него и отпи бавно, сякаш цялото време на света му принадлежеше. Корбет предпазливо отпи от чашата си. Знаеше, че този човек е опасен, усещаше зловещото му излъчване. Може би наистина беше лекар и аптекар, но беше също така и отровител. Корбет бе сигурен, че е от онези хора, които забъркват отровни еликсири и убиват, без да оставят следи.
Сезар остави чашата си на пода.
— Е, сър? — каза той забързано. — Какво искаш? Защо си дошъл?
— Препоръчаха те — отвърна бързо Корбет. Усмихна се леко и очите му се присвиха. — Ти си джентълмен, сеньор. Ще разбереш защо няма да споменавам имена. Женен съм и жена ми ми изневерява. — Той видя злорадството, което проблесна за миг върху лицето на Сезар. — И то не за пръв път — забързано продължи писарят. — Аз съм човек на честта, сеньор. Не мога да се разведа, нито да се призная за рогоносец и да стана за посмешище на наемателите и приятелите си. Не пожалих нищо, за да живее жена ми в разкош. Молих я само да ми бъде вярна.
— Но тя не държи на думата си? — Аптекарят се приведе като свещеник, готов да изслуша изповед. — И сега, сеньор, ти искаш да я накажеш?