Даниъл Силва
Принцът на огъня
На Нийл Найрън — здрава ръка на кормилото, Патрик Матиесен — който ми даде творби на Ишърууд, и както винаги — на съпругата ми Джейми и на децата ми — Лили и Николас.
Ако живееш, за да търсиш отмъщение, изкопай гроб за двама.
Първа част
Досието
1. Рим, 4 март
Имаше предупредителни знаци — бомбеният взрив в Центъра на еврейската общност в Буенос Айрес по време на Шабат1, причинил смъртта на осемдесет и седем души; взривът в истанбулската синагога, точно година по-късно, който уби още двадесет и осем души… Но въпреки това в Рим щеше да бъде балът, въвеждащ го в обществото, и пак Рим щеше да бъде мястото, където той остави визитната си картичка.
Впоследствие по коридорите и в кабинетите на началниците на прехвалената израелска разузнавателна служба имаше доста ожесточени спорове за това кога и къде е поставено началото на конспирацията. Предпазливият директор на службата — Лев Ахрони — щеше да твърди, че заговорът е замислен веднага след като Израелската армия нападна щабквартирата на Арафат в Рамала и открадна секретните му архиви. Но на легендарния израелски супершпионин Ари Шамрон това щеше да му се стори смешно, макар че той често не бе съгласен с Лев просто заради самия спорт. Единствено Шамрон, който се бе сражавал с отрядите Палмах по време на Войната за независимост и бе склонен да гледа на конфликта като на постоянно явление, интуитивно разбираше, че атентатът в Рим е бил вдъхновен от действия, станали преди повече от половин век. Накрая фактите щяха да докажат, че и Шамрон, и Лев са били прави. Междувременно, за да се осигурят спокойни условия за работа, те постигнаха съгласие за нов начален момент: деня, в който някой си господин Жан Люк бе пристигнал на хълмовете в областта Лацио и бе отседнал в една доста красива вила от XVIII век на брега на езерото Брачано.
За точната дата на пристигането му нямаше никакво съмнение. Собственикът на вилата — съмнителен белгийски аристократ, наречен мосю Лавал — заяви, че наемателят се е появил в два и половина следобед в последния петък на март. Учтивият и усърден млад израелец, който посети мосю Лавал в дома му в Брюксел, запита как е възможно да си спомня толкова точно датата. Белгиецът извади прекрасния си, подвързан с кожа бележник и посочи страницата, на която беше записано:_Среща с господин Жан Люк във вила Брачано, 2:30 ч., след което следваше точната дата_.
— Защо сте написали вила Брачано вместо само вилата — попита младият мъж, като държеше химикала си над отвореното си тефтерче.
— За да я различавам от вилата ни в Сен Тропе, португалската ни вила и хижата, която притежаваме в Швейцарските Алпи.
— Разбирам — кимна делово израелецът.
А мосю Лавал отчете, че в тона на посетителя му липсва смирението, което обхващаше повечето държавни служители, когато се изправеха пред много богати хора.
Какво друго си спомнял мосю Лавал за мъжа, наел неговата вила? Бил акуратен, интелигентен и извънредно възпитан. И поразително красив. А парфюмът му бил осезаем, но ненатрапчив. Дрехите му били скъпи, но семпли. Карал мерцедес и носел два големи куфара със златни закопчалки с марката на известна фирма. Предплатил в брой целия месечен наем, което обаче не било нещо необичайно в тази част на Италия. Бил добър слушател, на когото не било необходимо да се казва нещо по два пъти. Говорел френски с парижкия акцент на човек от богатите квартали. Изглеждал като мъжага, който може да се справи успешно при схватка с натрапници и който се отнася добре към жените.
— Личеше си, че е от знатно потекло — заключи Лавал с убедеността на човек, който знае какво говори. — Имаше аристократичен произход. Запишете това в тефтерчето си.
Постепенно щяха да излязат наяве допълнителни подробности за мъжа, наречен Жан Люк, макар че нито една от тях не беше в противоречие с ласкавия му образ, описан от мосю Лавал. Господинът не наел чистачка, но поискал градинарят да идва точно в девет часа и да си тръгва в десет. Пазарувал от близките магазини и ходел на църква в средновековното градче Ангуилара, разположено на брега на езерото. Прекарвал повечето време в обиколки из римските страни в Лацио и изглеждал особено заинтригуван от древния акропол в Черветери.
Ала някъде по средата на март изведнъж изчезнал. Дори мосю Лавал не беше сигурен за точната дата на заминаването му, защото бил информиран много по-късно в Париж от една жена, която се представила за личната секретарка на джентълмена. Макар и да оставали две седмици до изтичането на договора, красавецът не направил и намек за връщане на пари. По-късно същата пролет, когато белгиецът посетил вилата, изненадващо открил в една кристална купа на бюфета в трапезарията кратко благодарствено писъмце. Било написано на машина, а до него имало сто евро като компенсация за счупени винени чаши. Въпреки че след това в сервиза за вино не били открити никакви липси. Когато мосю Лавал опитал да се обади на секретарката на Жан Люк в Париж, за да върне парите, открил, че телефонът е изключен.