— Какво е то?
— Настоява да се върнеш на щат и на пълен работен ден.
Габриел беше напуснал Службата след бомбения атентат във Виена. Следващите му мисии бяха по същество самостоятелни операции, ръководени от Шамрон.
— Иска да съм на щат в Службата, за да ме държи под контрол — досети се той.
— Мотивите му са твърде прозрачни. За човек от тайните служби Лев полага неимоверни усилия да прикрива собствените си следи. Не го приемай лично, той презира мен. Но ти, опасявам се, си виновен по презумпция.
Внезапно откъм улицата се разнесе врява — някакви деца тичаха и крещяха. Шамрон запази мълчание, докато шумът стихне. Когато заговори отново, в гласа му се долови тревога:
— Освен твоето досие, дискът съдържа още информация. Открихме също снимки от наблюдения и подробни анализи за няколко потенциални бъдещи цели в Европа.
— Какво представляват те?
— Посолства, консулства, офиси на „Ел Ал“, големи синагоги, центрове на еврейски общности, училища. — Последните думи на Шамрон отекнаха под купола на църквата, преди да заглъхнат. — Те отново ще ни ударят, Габриел. Можеш да ни помогнеш да ги спрем. Познаваш ги, колкото и всички други на булевард „Цар Саул“. — Той обърна поглед към олтарната картина. — Познаваш ги като мазките от четката на Белини.
Стареца погледна към Алон.
— Дните ти във Венеция свършиха. От другата страна на лагуната те очаква самолет. Ще се качиш на него — независимо дали ти харесва или не. Какво ще правиш след това — си е твоя работа. Можеш да отседнеш в някоя безопасна квартира и да размишляваш върху живота си или да ни помогнеш да открием тези убийци, преди да нанесат следващия си удар.
Габриел не можеше да подмине предизвикателството. Шамрон беше прав: нямаше избор, трябваше да замине. Обаче имаше нещо в самодоволния тон на Ари, което го дразнеше. Години наред той го бе увещавал да напусне Европа и да се върне в Израел, за да поеме управлението на Службата или поне да ръководи операциите. Габриел все пак усети, че Шамрон изпитва известно задоволство от създалата се ситуация. „Това си е чист макиавелизъм15“, помисли си на шега той.
Изправи се и отиде до олтарната картина. Не можеше да става и дума да се опита да я завърши набързо. Фигурата на свети Кристофър с Младенеца, възседнал раменете му, все още се нуждаеше от сериозен ретуш. След това цялата картина трябваше да бъде покрита с лак. Това щеше да отнеме минимум четири, а може би дори шест седмици. Предположи, че Тиеполо ще бъде принуден да възложи реставрацията на някого другиго и от тази мисъл стомахът му се присви. Имаше и още нещо: Израел не беше наводнен с картини на стари италиански майстори. Най-вероятно никога повече нямаше да се докосне до творба на Белини.
— Моята работа е тук — заяви след дълго мълчание Габриел. Гласът му бе натежал от примирение.
— Не, твоята работа беше тук. Връщаш се у дома… — Шамрон се запъна. — … на булевард „Цар Саул“. В Ерец Израел!
— Но тогава Леа също ще дойде — отвърна Габриел. — Ще отнеме известно време за уреждане на формалностите. Дотогава искам да има човек в болницата. Не ме интересува, че в досието ми пише, че е мъртва.
— Вече изпратих агент по сигурността от лондонската ни централа.
Габриел погледна към Киара.
— И нея ще вземем — каза Шамрон, сякаш прочел мислите му. — Ще оставим, колкото е необходимо, един екип от службата по сигурността във Венеция да охранява семейството й и общността.
— Трябва да съобщя на Тиеполо, че напускам.
— Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.
— Дължа му поне това — твърдо заяви Габриел.
— Направи каквото трябва. Само че по-бързо.
— А какво ще стане с нещата ми в къщата?
— Хората от отдел „Изтегляне“ ще се погрижат за вещите ти. Когато приключат, от теб няма да има и следа тук. — Въпреки забележката на Габриел, Стареца си запали цигара. Той задържа за миг клечката пред лицето си, после я духна церемониално. — Ще бъде така, сякаш никога не си съществувал.
Шамрон му отпусна един час. С беретата на Киара в джоба на сакото си, Габриел се измъкна през задната врата на църквата и се запъти към Кастело. Беше живял там по време на чиракуването си и познаваше добре заплетените улички в сестиерата16, където туристите никога не стъпваха и много от къщите бяха необитаеми. Съзнателно избра обиколен маршрут, по който бе невъзможно някой преследвач да остане незабелязан. Веднъж дори нарочно се отби в един вътрешен двор, където можеше да се влезе и излезе само от едно място. След двадесет минути беше сигурен, че никой не го следи.
15
Политика, при която се поставя изгодата над политическия морал чрез насилие, хитрост, вероломство. — Б.пр.