Сянката от последната им среща падна между тях. Тя не беше се състояла в тази стая, а в Йерусалим, в кабинета на министър-председателя. Тогава имаше само една точка в дневния ред: дали Службата да залови Ерих Радек и да го доведе в Израел, за да го изправи пред съда. Лев се бе противопоставил твърдо на идеята, независимо от факта, че Радек едва не бе застрелял майката на Габриел по време на Похода на смъртта, тръгнал от Аушвиц през януари 1945 година. Но тогава премиерът пренебрегна мнението му и разпореди Габриел да поеме ръководството на операцията по залавянето на Радек и тайното му извеждане от Австрия. Сега Радек лежеше в полицейския затвор в Яфа и Лев бе прекарал голяма част от времето си през последните два месеца в опити да поправи вредите, причинени от първоначалната му позиция за залавянето на нациста. Реномето му сред хората на булевард „Цар Саул“ беше спаднало критично. В Йерусалим дори някои се питаха дали не бе дошло време Лев да напусне.
— Позволих си да съставя твоя екип — започна Лев. После бързо натисна бутона за вътрешна връзка на телефона си и извика секретарката. Тя влезе с папка под мишница. Тези срещи винаги бяха добре режисирани. Лев обожаваше да стои пред някоя сложна диаграма с показалка в ръка и да разяснява тайните й на озадачената аудитория.
Когато секретарката се насочи обратно към вратата, Лев погледна към Габриел, за да установи дали той я наблюдава как се отдалечава. После безмълвно му подаде папката и отново се взря във видеостената. Габриел отвори корицата и откри няколко листа, всеки от които съдържаше кратка информация за определен член на екипа: име, отдел, специалност. Слънцето се бе скрило зад хоризонта и в кабинета бе притъмняло. За да прочете документите, Габриел трябваше да се приведе леко наляво и да държи листовете точно под плафониерата. След известно време той вдигна очи към Лев.
— Забравил си да добавиш й представители от болницата „Хадаса“ и от младежката спортна лига „Макабе“.
Но иронията му отскочи от каменната физиономия на Лев като куршум от броня.
— Какво мислиш, Габриел? — попита хладно той.
— Екипът е твърде голям, ще се настъпваме един друг. — Хрумна му, че може би Лев иска точно това. — Мога да проведа разследването с половината от тези хора.
С апатичен жест на дългата си ръка Лев го подкани сам да намали състава на екипа. Габриел започна да изважда листове от папката и да ги поставя на масичката. Лев се намръщи. Уж случайно, но Алон изключи и неговия информатор.
— Тези са достатъчни — каза Габриел, подавайки досиетата на Лев. — Ще имаме нужда от място за сбирките ни. Кабинетът ми е твърде малък.
— От интендантството са отделили стая 456В. Габриел я познаваше добре. Разположена на третия етаж, тя беше помещение, където се изхвърляха стари мебели и излезли от употреба компютри. Често се използваше и от нощната смяна за любовни срещи.
— Чудесно — отвърна той.
Лев кръстоса крака, махна някакво незабележимо мъхче от панталона си и попита:
— Никога преди не си работил в управлението, нали?
— Знаеш точно къде съм работил.
— Ето защо смятам, че трябва да ти дам един полезен съвет. Развитието на твоето разследване, ако приемем, че изобщо има такова, не трябва да се съобщава на никого извън Службата. Ще докладваш на мен и само на мен. Ясно ли е?
— Разбирам, че имаш предвид Стареца.
— Знаеш точно кого имам предвид.
— С Шамрон сме приятели. Няма да прекъсна връзката си с него заради твоето спокойствие.
— Обаче ще се въздържаш двамата да обсъждате случая. Ясен ли съм?
Лев не беше преследвал престъпници, нито бе цапал ръцете си с кръв, но беше майстор в изкуството да нанася и да парира удари в заседателната зала.
— Да — отвърна Габриел. — Разбрах те напълно.
Лев се изправи, давайки знак, че срещата е свършила, но Габриел не помръдна от фотьойла.
— Има още нещо, което искам да обсъдя с теб.
— Времето ми е ограничено — отвърна Лев, поглеждайки го отвисоко.
— Ще отнеме само минутка. Става дума за Киара.
За да не преживее унижението да седне отново на мястото си, Лев отиде до прозореца и погледна към осеяния със светлини Тел Авив.
— Какво по-точно за нея?
— Не искам да й се възлагат задачи, докато не установим кой още е видял съдържанието на компютърния диск.