В Палестина е имало много периоди на вълнения, когато арабското безсилие избухвало в размирици и убийства. Но никога не е съществувало координирано насилие като това, което заляло земята ни през пролетта и лятото на 1936 година. Евреите на територията на цяла Палестина станали обект на арабската ярост. Били ограбвани магазини, овощни градини били изкоренявани, изгаряни били хора и цели селища. Евреите били избивани в кафенетата, в собствените им домове. В Йерусалим се събрали арабските водачи и поискали да се сложи край на прииждащите от цял свят евреи, както и незабавно да се сформира правителство с арабско мнозинство.
Шейх Асад, макар и крадец, се считал преди всичко за шабаб28 и съзрял в Арабското въстание възможност веднъж завинаги евреите да бъдат унищожени. Той веднага прекратил криминалните си набези и преобразувал бандата си в джихадия — таен боен отряд за водене на свещена война. След това предприел поредица от смъртоносни набези срещу еврейски и британски цели в окръг Лида, в Централна Палестина, като използвал същите прийоми от времето, когато бил крадец — да действа тайно и с изненада. Нападнал еврейското селище Петах Тиква, където бил работил като момче, и застрелял своя предишен работодател Зев с един куршум в главата. Освен това си набелязал за мишени хората, които смятал за най-гадните предатели на арабската кауза — ефендитата, дето продавали обширни участъци земя на ционистите. Трима от тях съсякъл лично с ятагана си.
Въпреки забулените в тайна нападения, името Асад ал Халифа скоро станало известно на хората от Висшия арабски съвет в Йерусалим. Хаджи Амин ал Хусейни, главният мюфтия и председател на съвета, поискал да се срещне с този хитър арабски воин, който бил пролял толкова много еврейска кръв в окръг Лида. Шейх Асад отишъл до Йерусалим, дегизиран като жена, и се срещнал с червенобрадия мюфтия в един апартамент в Стария град, недалеч от джамията „Ал Акса“.
— Ти си велик воин, шейх Асад. Аллах те е дарил с голяма смелост — смелостта на лъв.
— Боря се, за да служа на Аллах — отвърнал шейх Асад и бързо добавил: — И на вас, разбира се, хаджи Амин.
Хаджи Амин се усмихнал и погладил добре оформената си червена брада.
— Евреите са единни. В това е силата им. Ние, арабите, никога не сме били единни. Семейство, род, племе — това е пътят на арабина. Много от нашите военачалници са бивши разбойници — като теб, шейх Асад, и се опасявам, че доста от тях използват въстанието, за да забогатеят. Те нападат арабски села и вземат насила данъци от старейшините.
Шейх Асад кимнал утвърдително, бил чувал за такива неща. Но за да покаже своята лоялност към арабите в окръг Лида, бил забранил на хората си да грабят. Дори стигнал дотам, че отрязал ръката на един от собствените си бойци заради това, че е взел пиле.
— Страхувам се, че в хода на въстанието — продължил хаджи Амин — предишните ни дрязги ще започнат да ни разделят. Ако действат самостоятелно, нашите военачалници ще са като слаби стрели срещу каменната стена на британската армия и еврейската Хагана29. Но заедно… — той събрал дланите си — … ще можем да съборим крепостта им и да освободим тази свещена земя от неверниците.
— Какво искате да направя, хаджи Амин?
Главният мюфтия дал на шейх Асад списък с целите, които да удари в окръг Лида.
И хората му започнали да ги нападат безмилостно: еврейски селища, мостове и далекопроводи, полицейски предни постове. Скоро шейх Асад станал любимец на хаджи Амин и точно както бил предсказал главният мюфтия, другите военачалници взели да завиждат за похвалите, с които бил отрупван мъжът от Бейт Сайед. Един от тях бил Абу Фарид, разбойник от Наблус. Той решил да му постави капан. Изпратил емисар да се срещне с някакъв евреин от Хагана. Пратеникът казал на евреина, че шейх Асад и хората му ще нападнат ционисткото селище Хадера в три часа през нощта. Когато онази нощ шейхът и разбойниците му приближили Хадера, те били посрещнати от чакащите ги в засада бойци на Хагана и от британски войски. И били унищожени от смъртоносния им кръстосан огън.
Тежко ранен, шейх Асад успял да се метне на коня си и да пресече границата със Сирия. Докато се възстановявал в едно село на Голанските възвишения, дълго размишлявал за разгрома в Хадера. Стигнал до заключението, че е бил предаден от арабин. Някой, който е знаел къде и кога ще нападне. Имал два изхода: да остане в Сирия или да се върне на бойното поле. Вече нямал хора и оръжие, а и явно, че някой от обкръжението на хаджи Амин искал смъртта му. Да се сражава отново в Палестина било смела, но не и мъдра постъпка. Шейх Асад останал още една седмица на Голанските възвишения и после отишъл в Дамаск.