Арабското въстание скоро претърпяло крах, разкъсвано от родови раздори, както бил предсказал хаджи Амин. През 1938 година от ръцете на бунтовниците умирали повече араби, отколкото евреи, а през 1939-а движението се разединило и се превърнало в племенна война за власт и престиж между военачалниците. През май същата година — три лета, след като било започнало — голямото Арабско въстание приключило.
Издирван от британците и от Хагана, шейх Асад решил да остане в Дамаск. Купил си голям апартамент в центъра на града и се оженил за дъщерята на друг палестински изгнаник. Тя му родила син, когото нарекъл Сабри. След това обаче станала безплодна и не го дарила с повече деца. Шейхът обмислял дали да се разведе, или да си вземе друга жена, но през 1947 година мислите му били заети от по-важни неща от жените и децата.
Той отново бил призован от стария си приятел хаджи Амин, който също живеел в изгнание. По време на Втората световна война мюфтията бил свързал съдбата си с Адолф Хитлер. От своя пищен дворец в Берлин ислямският религиозен водач служел като ценен инструмент на нацистката пропаганда, призовавайки арабските маси да подкрепят нацистка Германия и да избиват евреите. Познат на Адолф Айхман — идеолога на холокоста, — мюфтията дори планирал да построи газови камери и крематориуми в Палестина, за да бъдат унищожени тамошните евреи. Когато паднал Берлин, той отлетял за Швейцария със самолет на Луфтвафе30. Но тъй като отказали да го пуснат в страната, заминал за Франция. Французите съобразили, че хаджи Амин може да им бъде ценен съюзник в Близкия изток и му дали убежище, но през 1946 година под нарастващия обществен натиск да бъде изправен пред съда за военни престъпления му разрешили „да избяга“ в Кайро. През лятото на 1947 година мюфтията заживял в Алая — планински курорт в Ливан — и там се срещнал с доверения си военачалник шейх Асад.
— Чу ли новината от Америка?
Шейх Асад кимнал утвърдително. Новата световна организация, наречена Обединени нации, се била събрала на специална сесия да вземе решение за бъдещето на Палестина.
— Ясно е — казал мюфтията, — че ще ни накарат да страдаме заради престъпленията на Хитлер. Нашата стратегия към Обединените нации ще бъде пълен бойкот на работата им. Но ако решат да дадат дори и педя палестинска земя на евреите, трябва да сме готови да се бием. Ето защо се нуждая от теб, шейх Асад.
Шейхът задал на хаджи Амин същия въпрос, с който се обърнал към него преди единадесет години в Йерусалим:
— Какво искате да направя?
— Върни се в Палестина и се приготви за войната, която със сигурност наближава. Събери бойци, изготви военни планове. Моят братовчед Абдел Кадер ще отговаря за района на Рамала и хълмовете източно от Йерусалим. Ти ще командваш централния район: Крайбрежната равнина, Тел Авив и Яфа, както и коридора за Йерусалим.
— Ще го направя — отговорил шейх Асад, ала бързо добавил: — Но при едно условие.
Главният мюфтия се изумил. Знаел, че шейх Асад е свиреп и горд мъж, но до този момент нито един арабин, особено бивш фелах, не се бил осмелявал да му говори така. Въпреки това той се усмихнал и поискал от военачалника да си каже цената.
— Разкрийте ми името на човека, който ме предаде в Хадера.
Хаджи Амин се поколебал за миг, но отговорил честно. Шейх Асад бил по-ценен за каузата му от Абу Фарид.
— Къде е той сега?
Същата нощ шейх Асад отпътувал за Бейрут и прерязал гърлото на Абу Фарид. След това се върнал в Дамаск, за да се сбогува с жена си и сина си и да ги осигури с пари. Седмица по-късно отново бил в своята кирпичена колиба в Бейт Сайед. Следващите месеци на 1947 година прекарал в набиране на бойци и планиране на стратегия за наближаващата война. Стигнал до заключението, че фронталните атаки на добре охранявани центрове с еврейско население ще бъдат безплодни. Вместо това, щял да напада евреите на местата, където били по-уязвими. Имало еврейски селища, разпръснати на територията на цяла Палестина, чието снабдяване с продоволствия зависело от пътищата. В много случаи, като при жизненоважния Йерусалимски коридор, тези пътища били под контрола на араби. Шейх Асад веднага съзрял възможността, която му давал този факт. Можел да напада изненадващо тези слабо укрепени селища, а после, когато задачата бъдела изпълнена, войските му щели да разрушат еврейските храмове. Така евреите постепенно щели да изнесат селищата си от Палестина.