На 29 ноември Обединените нации обявили, че британското управление над Палестина скоро ще приключи. На нейната територия щели да бъдат създадени две държави: арабска и еврейска. За евреите това била празнична нощ. Двухилядолетната им мечта за собствена държава в древните бащини земи станала реалност. А за арабите била нощ на горчиви сълзи. Половината от страната им трябвало да бъде дадена на евреите. Шейх Асад ал Халифа прекарал нощта в планиране на първия си удар. На следващата сутрин хората му нападнали автобус, който пътувал от Нетания за Йерусалим, и убили пет души. Битката за Палестина започнала.
През зимата на 1948 година той и другите арабски военачалници превърнали пътищата в Централна Палестина в еврейско гробище. Нападали автобуси, таксита и камиони с провизии, а шофьорите и пътниците им били безмилостно избивани. Когато дошла пролетта, загубите на Хагана в човешки и материални ресурси достигнали застрашителни размери. През последните две седмици на март арабите убили стотици от най-добрите еврейски бойци и унищожили голяма част от бронираните им машини. В края на месеца достъпът до селищата в района на Неджев бил отрязан. Но по-важното било, че в такава позиция се намирали и стоте хиляди евреи от Западен Йерусалим. Положението на евреите ставало отчайващо. Арабите били поели инициативата и шейх Асад почти сам печелел войната за Палестина.
През нощта на 31 март 1948 година Давид Бен Гурион, лидер на Ишув, се срещнал в Тел Авив със старши офицерите на Хагана и елита на ударните сили на Палмах и им наредил да предприемат офанзива. „Дните на опити да се защитят уязвимите конвои срещу надвишаващ ги по численост противник свършиха“ — казал Бен Гурион. Цялата ционистка инициатива щяла да се провали, ако битката за пътищата не бъдела спечелена и вътрешността на страната — защитена. Но за да се постигне тази цел, конфликтът трябвало да се решава с ново насилие. Арабските селища, които шейх Асад и другите военачалници използвали като бази за своите операции, трябвало да бъдат завзети и разрушени. И ако нямало друга възможност, жителите им да бъдат прогонени. Хагана вече била начертала план точно за такива операции. Наричал се „Тохнит Далет: План Д“. Бен Гурион дал нареждане началото му да бъде поставено след два дни с операцията „Нахшон“ — нападение на селата покрай обсадения Йерусалимски коридор.
— И още нещо — казал той на командирите, когато съвещанието било закрито. — Намерете колкото може по-бързо шейх Асад и го убийте.
Мъжът, избран да търси шейха — млад разузнавач от Палмах на име Ари Шамрон, — знаел, че това няма да е лесно. Военачалникът не поддържал постоянна щабквартира и се говорело, че всяка нощ спи в различна къща. Макар да бил имигрирал в Палестина от Полша през 1935 година, Шамрон познавал добре арабското мислене. Знаел, че за арабите някои неща са по-важни от една независима Палестина. По пътя на своята бляскава кариера шейх Асад сигурно си е бил създал поне един враг и някъде в Палестина с положителност имало арабин, жаден за мъст.
На Шамрон му отнело десет дни, за да го намери. Това бил мъж от Бейт Сайед, който преди много години загубил двама от братята си, покосени от ръката на шейх Асад заради обида в местното кафене. Шамрон предложил на арабина сто палестински фунта, ако му съобщи къде се намира военачалникът. Седмица по-късно двамата се срещнали отново на склона на хълма близо до Бейт Сайед. Арабинът издал на Шамрон мястото, където ще бъде общият им враг.
— Чух, че възнамерява да прекара нощта в колиба извън Лида. Тя се намира сред портокалова горичка. Този гад е обграден от телохранители, крият се в овощните градини. Ако се опитате да нападнете колибата с големи сили, охраната ще вдигне тревога и Асад ще избяга като страхливец, какъвто си е в действителност.
— И какво ми препоръчваш? — попитал Шамрон, гъделичкайки арабската суетност.
— Един хладнокръвен мъж, който може да се промъкне през охраната и да убие Асад, преди той да може да се измъкне. За още сто фунта аз ще бъда неговият палач.
Шамрон не искал да обиди своя информатор, затова замълчал известно време, преструвайки се, че обмисля предложението, макар че за себе си вече бил взел решение. Убийството на шейх Асад било твърде важно, за да бъде поверено на човек, който предава собствения си народ за пари. Той се върнал бързо в главната квартира на Палмах в Тел Авив и съобщил новината на заместник-командира — красив мъж с рижа коса и сини очи. Казвал се Ицхак Рабин.