— Фатах е пълен с предатели и колаборационисти — каза той. — Всеки път, когато изпратим някой боен отряд отвъд границата, евреите го чакат в засада. Ако искаме да станем ефективна военна сила, трябва да прочистим организацията от изменниците. Ще измисля работа, която ще ти допадне, като се има предвид случилото се с баща ти. Той беше погубен от колаборационист, нали така?
Сабри кимна мрачно. И това му беше разказвано.
— Ще работиш ли за мен? — попита Арафат. — Ще се биеш ли за своя народ като баща си?
Сабри незабавно започна работа за Джихаз ал Разд — разузнавателния отдел на Фатах. Месец след като бе назначен, той разкри двадесет палестинци предатели. Държеше да присъства на техните екзекуции и лично довършваше с изстрел всяка жертва — като предупреждение за онези, които се канеха да изменят на революцията.
След шестмесечна работа в Джихаз ал Разд той бе поканен на втора среща с Ясер Арафат. Но този път — в друга тайна квартира. Страхувайки се от израелски убийци, лидерът на Фатах спеше всяка вечер на различно място. Макар че Сабри тогава не го знаеше, скоро и той щеше да заживее по същия начин.
— Имаме планове за теб — каза Арафат. — Много големи планове. Ще станеш велик човек. Твоите подвизи ще съперничат дори на извършените от баща ти. Скоро целият свят ще узнае името Сабри ал Халифа.
— Какви планове?
— Като му дойде времето, ще узнаеш. Първо трябва да те подготвим.
Изпратиха го в Кайро на шестмесечно интензивно терористично обучение под ръководството на египетските тайни служби „Мухабарат“. Докато беше там, го запознаха с младата палестинка Рима, дъщеря на висш офицер от Фатах. Изглеждаха родени един за друг и ги ожениха набързо на закрита церемония, на която присъстваха само членове на Фатах и агенти от египетското разузнаване. Месец по-късно Сабри бе повикан в Йордания, за да започне следващия етап на обучението си. Той остави Рима в Кайро при баща й, без да разбере, че тя вече носи в утробата си неговия син. Датата на раждането му се оказа злокобна за палестинците: септември 1970 година.
От известно време кралят на Йордания — Хюсеин — се тревожеше от нарастващата сила на палестинците, живеещи в страната му. Западните й територии бяха станали буквално държава в държавата с многото бежански лагери, управлявани от тежковъоръжени бойци, които открито пренебрегваха властта на Хашемитската монархия. Хюсеин, който вече бе загубил половината си кралство, се страхуваше, че ще загуби и останалата част, ако не прогони палестинците от Йордания. През септември 1970 година той заповяда на своите свирепи воини бедуини да направят именно това.
Бойците на Арафат не можеха да се мерят с бедуините. Хиляди бяха убити и палестинците още веднъж бяха разпилени — този път по лагери в Ливан и Сирия. Арафат искаше да отмъсти на йорданския монарх и на всички онези, които бяха предали палестинския народ. Реши да го направи чрез кървави и зрелищни терористични актове из целия свят. Те щяха да разкрият пред човечеството положението на палестинците, а и да уталожат палестинската жажда за мъст. Нападенията щяха да се извършват от таен отряд, за да може ООП да поддържа версията, че е порядъчна революционна армия, бореща се за свободата на потиснатия си народ. Абу Ияд, вторият човек след Арафат, бе назначен за главнокомандващ, но ръководител на операциите щеше да бъде синът на прославения палестински военачалник от Бейт Сайед — Сабри ал Халифа. Терористичната група щеше да бъде наречена „Черният септември“ — в памет на загиналите в Йордания палестинци.
Сабри събра малък елитен отряд от най-добрите подразделения на Фатах. По примера на баща си, той избра мъже като него — палестинци от видни семейства, които бяха живели повече по световните градове, отколкото в бежански лагери. После отиде в Европа, където организира агентурна мрежа от образовани палестински изгнаници. Установи връзки с леви европейски терористични групи и някои разузнавателни служби зад Желязната завеса. През ноември 1971 година „Черният септември“ беше готов да излезе от сянката. Начело на списъка на Сабри беше Йордания на крал Хюсеин.