Кръв се проля първо в града, където Сабри беше преминал началния етап на терористичното си обучение. По време на посещението си в Кайро йорданският министър-председател бе застрелян във фоайето на хотел „Шератон“. Последваха още нападения. Колата на йорданския посланик бе взривена в Лондон. Йордански самолет бе отвлечен, а бюрата на техните авиолинии бяха взривени със запалителни бомби. Петима йордански разузнавачи бяха заклани в избата на една къща в Бон.
След като си уреди сметките с Йордания, Сабри насочи вниманието си към истинските врагове на палестинския народ — ционистите от Израел. През май 1972 година „Черният септември“ отвлече самолет на авиокомпания „Сабена“ и го принуди да кацне на израелското летище „Лод“. Няколко дни по-късно терористи от японската „Червена армия“, действащи от името на „Черният септември“, нападнаха с картечен огън и ръчни гранати пасажерите в залата за пристигащи на същото летище и убиха двадесет и седем души. Писма — бомби бяха изпратени на израелски дипломати и именити евреи из цяла Европа.
Но най-големият терористичен успех на Сабри все още предстоеше. Рано сутринта на 5 септември 1972 година, две години след прогонването от Йордания, шестима палестински терористи се прехвърлиха през оградата на Олимпийското градче край Мюнхен, Германия, и проникнаха в жилищния блок на „Конолищрасе“ 31, където бе настанен израелският олимпийски отбор. При първоначалната атака бяха убити двама евреи. Останалите девет бяха взети за заложници. През следващите двадесет часа германското правителство преговаряше с терористите за освобождаването на заложниците пред очите на 900 милиона телевизионни зрители от цял свят. Поставяха се ултиматуми за крайни срокове и се отменяха, докато най-накрая в 22:10 часа терористите и заложниците се качиха на два хеликоптера и отлетяха за летище „Фюрстенфелдбрюк“. Веднага след пристигането им там западногерманските сили предприеха зле замислена и лошо организирана спасителна операция. Деветимата заложници бяха убити от терористите.
Арабският свят ликуваше. Сабри ал Халифа, който бе ръководил операцията от тайна квартира в Източен Берлин, бе поздравен като герой при завръщането си в Бейрут.
— Ти си мой син! — заяви Арафат, докато прегръщаше младия мъж.
В Тел Авив министър-председателката Голда Мейр нареди на своите шефове от разузнаването да отмъстят за единадесетте мюнхенски жертви, като намерят и убият членовете на „Черният септември“. Под кодовото име „Божи гняв“ операцията щеше да бъде ръководена от Ари Шамрон, същия мъж, на когото бе възложена задачата да сложи край на кървавия терор на шейх Асад през 1948 година. За втори път за двадесет години на Шамрон бе наредено да убие мъж с фамилия Ал Халифа.
Дина остави стаята тъмна и разказа останалата част от историята, сякаш Габриел не седеше близо до нея от другата страна на масата.
— Един по един членовете на „Черният септември“ били методично открити и убити от екипите на Шамрон. Общо дванадесет души били застреляни от екзекутори на Службата, но не могли да заловят Сабри ал Халифа — този, когото Шамрон искал най-много. Сабри отвърнал на удара. Той убил един агент на Службата в Мадрид. Извършил нападение над Израелското посолство в Банкок и убил американския посланик в Судан. Нападенията му станали по-ексцентрични, както и поведението му, Арафат вече не можел да поддържа измислицата, че няма връзка с „Черният септември“ и върху него се посипали упреци дори и от среди, които симпатизирали на каузата му. Сабри опозорил движението, но Арафат все още го обичал като син.
Дина замълча и погледна към Габриел. Лицето му, осветено от отблясъка на снимката на Сабри ал Халифа, изглеждаше безстрастно. Беше свел очи, пръстите на ръцете му бяха преплетени върху масата.
— Имаш ли нещо против да довършиш историята? — попита тя.
Габриел остана за момент взрян в ръцете си, преди да отвърне на поканата й.
— Шамрон научи от информатор — започна той, — че Сабри има връзка с едно момиче в Париж — журналистка с леви разбирания на име Дениз. Тя вярваше, че той е палестински поет и борец за свобода. Естествено Ал Халифа не бе счел за необходимо да й каже, че е женен мъж с дете. Шамрон за кратко обмисли идеята да използва този факт, но се отказа. Клетата девойка, изглежда, наистина обичаше Сабри. Ето защо изпрати екип в Париж и я постави под наблюдение. След месец палестинецът дойде в града да я види.