— Халед, когото търся, председателю Арафат, е Халед ал Халифа.
— Президент Арафат — поправи го палестинецът.
Габриел кимна безучастно.
— Къде е Халед ал Халифа?
Изпъстреното с петна лице на Арафат внезапно почервеня и долната му устна се разтрепера. Габриел сведе очи и се загледа в чая си. С ъгълчето на окото си забеляза как полковник Кемел се размърда нервно на стола си. Когато отново заговори, Арафат успя да потисне пословичната си избухливост.
— Предполагам, че имаш предвид сина на Сабри ал Халифа.
— Всъщност той сега е твой син.
— Осинових го, защото ти уби баща му. — Арафат го прониза с поглед.
— Баща му загина на бойното поле.
— Беше убит хладнокръвно на улицата в Париж.
— Сабри бе този, който превърна Париж в бойно поле, президент Арафат, и то с твоята благословия.
Настъпи мълчание. Палестинският лидер, изглежда, подбираше внимателно думите си.
— Винаги съм знаел, че един ден ще измислиш някаква провокация, за да набележиш Халед. Ето защо след погребението на Сабри изпратих момчето далеч оттук. Дадох му нов живот и той го прие. Не съм го виждал и чувал след младежките му години.
— Имаме основания да предполагаме, че Халед ал Халифа е замесен в бомбения атентат срещу нашето посолство в Рим.
— Абсурд! — отвърна пренебрежително Арафат.
— Щом като Халед няма нищо общо с Рим, сигурен съм, че няма да имаш нищо против да ни кажеш къде можем да го намерим.
— Както вече казах, не знам къде е.
— Как се казва той?
Арафат сдържано се усмихна.
— Положих изключителни усилия да защитя момчето от теб и отмъстителната ти служба. Какво те кара да мислиш, че сега ще ти кажа името му? Наистина ли вярваш, че ще изиграя ролята на Юда Искариотски и ще предам моя син на съд и екзекуция? — Арафат бавно поклати глава. — Има много предатели сред нас, много, които работят и тук, в Муката, но аз не съм един от тях. Ако искаш да намериш Халед, ще го направиш без моя помощ.
— Непосредствено след бомбения атентат бе проведена полицейска акция в един пансион в Милано. Един от мъжете, укривали се там, се казва Дауд Хадави — палестинец, който е бил член на президентската ти служба за сигурност.
— Така твърдиш ти.
— Ще ти бъда благодарен, ако получа копие от личното досие на Хадави.
— Неколкостотин души работят в президентската служба за сигурност. Ако този мъж… — Арафат се запъна. — Как се казваше?
— Дауд Хадави.
— А, да, Хадави. Ако е работил за службата и ако още се пази личното му досие, ще се радвам да ти го дам. Но мисля, че шансовете да се намери са много малки.
— Наистина ли?
— Нека да ти изясня нещо. Ние, палестинците, нямаме нищо общо с нападението над вашето посолство. Може да са били хора от Хизбула или „Ал Кайда“. Може да са били неонацисти. Един Аллах знае, вие имате много неприятели.
Габриел се накани да стане, но Арафат вдигна ръка.
— Моля те, Джибрил — каза той, използвайки арабския вариант на името му. — Не си тръгвай. Остани още малко.
Габриел отстъпи за момент. Арафат повъртя между пръстите си гънките на кафието си, после погледна към полковник Кемел и тихо на арабски му нареди да ги остави сами.
— Не си докоснал чая си, Джибрил. Може ли да ти предложа нещо друго? Сладкиши?
Габриел поклати глава. Палестинският лидер скръсти тънките си ръце и се загледа мълчаливо в него с лека усмивка. Израелецът бе убеден, че той се забавлява.
— Знам какво направи за мен в Ню Йорк преди няколко години. Ако не беше ти, Тарик със сигурност щеше да ме убие в онзи апартамент. В друго време щеше да се надяваш той да успее. — Усмихна се тъжно. — Кой знае? В друго време можеше ти, Джибрил, да стоиш там с пистолет в ръка.
Габриел не отговори. Да убие Арафат? През седмиците след бомбения атентат във Виена, когато пред очите му постоянно се изпречваше картината на обгореното тяло на жена му и осакатения труп на сина му, многократно бе мислил за това. Наистина в моменти на пълно отчаяние с радост би заложил своя живот срещу този на Арафат.
— Странно е, Джибрил, но за краткото време, в което бяхме съюзници, и двамата искахме мир. И двамата се нуждаехме от него.
— Желал ли си изобщо някога мир или беше просто част от твоята стратегия да разрушиш Израел и да получиш всичко?
Този път Арафат остави въпроса да увисне във въздуха и продължи: