Апартаментът бе лишен от комфорт. Всекидневната беше обзаведена със сгъваеми метални столове, застланият с линолеум под беше изкорубен и гол. На кухненския плот бе поставен евтин пластмасов електрически чайник, а в покритата с ръждиви петна мивка имаше четири мръсни чаши.
Махмуд Арвиш, наричан още полковник Кемел, отказа по-скоро неискрената покана за чай на Яков. Поиска също да не се светва лампата. Безупречно изгладената униформа, която носеше тази сутрин в Муката, бе заменена от габардинен панталон и бяла памучна риза, която проблясваше меко под лунната светлина, струяща през прозореца. Между двата оцелели пръста на дясната си ръка той държеше една от американските цигари на Яков. С другата разтриваше врата си. Единственото му око бе втренчено в Габриел, който бе изоставил сгъваемия си стол и седеше на пода с подпрян на стената гръб и кръстосани крака. Яков приличаше на безформена сянка на фона на прозореца.
— Виждам, че си научил едно-две неща от вашия Шабак, приятелю — каза Арвиш. — Носи им се славата, че са добри с юмруците.
— Казал си, че искаш да ме видиш — прекъсна го хладно Габриел. — Не ми харесва, когато някой иска да ме види.
— Какво си помисли, че смятам да направя? Да те убия ли?
— Няма да е за пръв път — отвърна спокойно израелецът.
Знаеше, че агентите на Шабак са най-уязвими, когато се срещат с информатори от другата страна. През последните години неколцина от тях бяха убити по време на такива срещи. Единият бе посечен с брадва в една йерусалимска тайна квартира.
— Ако искахме да те убием, щяхме да го направим тази сутрин в Рамала. Нашите хора щяха да отпразнуват твоята смърт. Ръцете ти са изцапани с кръвта на палестински герои.
— Отпразнуването на смъртта е нещо, в което сте добри тези дни — мрачно отвърна Габриел. — Понякога изглежда, че това е единственото нещо, в което наистина сте добри. Предложете нещо друго на народа си вместо самоубийства. Ръководете ги, вместо да следвате най-големите ви екстремисти. Изградете нещо.
— Опитахме се да изградим — отговори Арвиш, — ала вие го сринахте с танкове и булдозери.
Габриел погледна сянката на Яков, която се размърда пред прозореца. Явно мъжът от Шабак искаше да се премине към не толкова спорни въпроси. Съдейки по заплашителното движение, с което си запали втора цигара, Махмуд Арвиш не беше готов да отстъпи. Габриел отмести поглед от единственото око на арабина и разсеяно прокара върха на пръста си по прашния линолеум на пода. „Остави го да говори с гръмки фрази — би го посъветвал Шамрон. — Остави го да те третира като потисник и злодей. Това помага да се уталожи чувството за вина от предателството“.
— Да, ние честваме смъртта — заяви Арвиш, затваряйки шумно капачето на старомодната запалка на Яков. — И някои от нас сътрудничат на врага ни. Но на война винаги е така, нали? За съжаление ние, палестинците, лесно се продаваме. Шабак наричат това „трите к-та“: кесеф, кавод, кусит, което ще рече: пари, уважение, жени. Представи си да предадеш народа си заради любовта на една еврейска проститутка.
Габриел продължи да чертае мълчаливо завъртулки по прашния под. Даде си сметка, че рисува контурите на картината на Караваджо — Авраам, с нож в ръка, готов да принесе собствения си син в жертва на Бога.
Арвиш нервно продължи:
— Знаеш ли защо аз сътруднича, Джибрил? Правя го, защото жена ми се разболя. Лекарят в клиниката в Рамала й постави диагноза рак и каза, че тя ще умре, ако не се лекува в Йерусалим. Поисках разрешение от израелските власти да вляза в града, а те ме свързаха с Шабак и с моя скъп приятел. — Той кимна към Яков, който седеше със скръстени ръце на перваза на прозореца. — Пред мен той се нарича Соломон. Знам, че истинското му име е Яков, но винаги го назовавам Соломон. Това е една от многото игри, които играем.