Лъжеца стоеше в края на турнирното поле, жилав и зъл, с лък в ръка, стрелите бяха забити в тревата до него. Стреляше по войниците, които се стичаха от замъка към кралската ложа. Действаше бързо, но спокойно, всяка стрела намираше целта си, устните му бяха разтегнати в усмивка. Убиха го в гръб — един войник се промъкна и заби копие в кръста му.
Вече кръжахме близо до портите. Калайджийска каруца. Покривалото се отметна и Горгот скочи на земята и се втурна към Призрачния. Хората от замъка се пръскаха пред него, някои пищяха. Дори войниците внезапно си намираха работа другаде и хукваха към турнирното поле. Двамина събраха кураж да застанат на пътя му с копия в ръце. Горгот дори не забави крачка. Стисна копията, откърши върховете им, заби ги в гърлата на двамата войници и продължи нататък. Миг преди да го изгубя от поглед три стрели го улучиха.
Корион ме върна назад, при калайджийската каруца. Покривалото се размърда отново и изпод него се измъкна нещо пъстро. Гог. Левкротското дете хукна след Горгот.
Отново назад. В другия край на арената двайсетина войници наближаваха кралската ложа. Там Бърло стоеше на пост. Самотен мъж между копията на Ренар и моя милост, младия принц на Анкрат. Нямах представа как се е озовал там. Нито защо. Видно бе, че няма къде да избяга, а и да имаше, беше твърде дебел, за да спечели надпреварата с войниците.
Повали първия с брадвата си — ударът обезглави войника. С обратния замах Бърло заби оръжието си между очите на следващия. После всички се струпаха отгоре му. Самотна стрела долетя отнякъде и прободе врата на ренарски войник.
Още назад. Видях себе си в ложата, лице в лице с Корион. Целият бях в кръв. Конят на Алейн все така раздаваше къчове, сякаш бяха минали секунди, а не цял живот, откакто ме беше пренесъл през пейките.
И се разделихме. Отново прогледнах със своите очи. Видях кинжала в ръката си, вдигнат, но безсилен, видях дъските под краката си. Чух как Бърло умира. Чух цвиленето на коня. Сетих се за Гог, който тичаше след Горгот към портите, за беззъбия писък на Елбан, за Макин, който също се биеше и умираше някъде там.
Всичко това нямаше значение. Не можех да помръдна.
— Свърши, Йорг. Сбогом. — Магьосникът нагласи ножа за последния срез.
Човек да си рече, че да те ритне кон никога не е добър късмет.
Копитото ме фрасна в средата на гърба. Сигурно щях да прелетя десетина метра, ако не се бях спрял в Корион. Но понеже се блъснах в него, общият ни полет се ограничи до пет метра. Паднахме в тревата край кралската ложа, прегърнати като любовници. Очите, които ме бяха държали в плен допреди миг, сега бяха стиснати от болка. Опитах се да вдигна кинжала си. Той не помръдна. Но този път разлика имаше, този път усетих напрежението в мускулите на ръката си. Изпъшках и бутнах Корион от себе си. Дръжката на кинжала ми стърчеше от ребрата му. Случаен къч на паникьосан кон беше постигнал онова, което се бе оказало непостижимо за цялата ми воля, гняв и болка, сбрани в едно.
Завъртях кинжала и го забих по-дълбоко. Корион издиша за последно. Очите му се отвориха, изцъклени, без сила.
Телохранителят на Ренар лежеше наблизо, брадвата още стърчеше от гърба му. Измъкнах я. При съприкосновението си с плът наточената стомана издава много гаден звук. Наложи се да замахна два пъти, преди да отсека главата на Корион. Исках да съм сигурен, че е мъртъв.
Отрязаните глави са изненадващо тежки. Държах главата на Корион за косата, тя се полюляваше кротко, а в моето гърло се събираше жлъчка.
— Познавате този човек! — извиках.
Първите трима войници спряха на място, било от страх, било за да изчакат другарите си, преди да ме нападнат.
— Аз съм принц Йорг Анкрат! Кръвта на империята тече във вените ми. Дойдох да се срещна с граф Ренар.
Още войници се появиха иззад ъгъла на ложата. Пет, седем, дузина. Толкова бяха останали от двайсетте. Бърло се беше отчел подобаващо.
— Това е човекът, комуто сте служили. — Направих крачка към тях, като държах главата на Корион пред себе си. — Граф Ренар от години е негова марионетка. И вие знаете, че това е вярно.
Продължих напред. Без колебание. Ако вярваш, че ще ти отворят път, ще го направят.
Не гледаха мен. Гледаха главата. Явно Корион им беше вдъхвал такъв ужас, че дори сега ги беше страх мъртвите му очи да не ги повлекат в бездънната си яма.
Войниците се разделиха да ми направят път и аз тръгнах през арената към Призрачния.
Други взводове се отделиха от лявата страна на турнирното поле, където Райк и Елбан бяха вилнели само преди минути. Тичаха да ме пресрещнат. Две групи от по петима въоръжени мъже. На петдесетина метра от мен забавиха разколебано крачка. Горски страж се придвижваше по Брястовия път. Различих стрелци да заемат позиции на билото, от което за пръв път бях зърнал Призрачния замък.