— Пъпката? Ха, туй ми харесва. — Едрият тъмничар се успокои и хвана отново ръжена. — Ако има два дуката за мен и Гребин, не виждам що да не останеш и да го чуеш тоз как писка.
— Берек, а бе не е редно май. — Гребин се навъси. — То туй е много малко момчето, тъй де.
Берек извади ръжена от жарта и го насочи към Гребин.
— Не ти требе да заставаш между мен и моя дукат, друже.
Голата гръд на черния човек лъщеше под слабата светлина на нажежения връх. Грозни изгаряния бележеха ребрата му, червено месо беше разцъфнало като новоразорана бразда. Миришеше на печено прасе.
— Много е черен — казах.
— Щото е нубанец — рече Берек и се намръщи. Огледа критично ръжена и пак го пъхна в кофата с въглените.
— Защо го горите? — попитах. Стана ми неприятно под втренчения поглед на нубанеца.
Въпросът сякаш ги затрудни за момент. Гребин се намръщи още повече.
— Щото е обладан от дявола — каза накрая Берек. — Сички нубанци са такива. Варвари са те, езичници. Чух отец Гомст да казва, че еретиците требе да горят, а той требе да знае, щот нали води самия крал на молитва. — Сложи ръка върху корема на нубанеца. Жестът бе някак смущаващо нежен. — Та затуй решихме да го препечем малко, преди утре кралят да го убие.
— Да го екзекутира — поправи го Гребин. Произнесе думата с прецизността на човек, който я е репетирал многократно.
— Да го екзекутира, да го убие, все тая. Накрая всички свършват при червеите. — Берек се изплю в жарта.
Нубанецът не сваляше поглед от мен, наблюдаваше ме мълчаливо. Почувствах нещо, което не можех да назова. Стана ми криво, че съм там, в тъмницата. Стиснах зъби и срещнах погледа му.
— Какво е направил? — попитах.
— Какво да е направил? — изсумтя Гребин. — Затворник е.
— За какво престъпление? — попитах пак.
Берек сви рамене.
— Ми, задето са го фанали.
Лундист се обади от прага:
— Доколкото знам… Йорг, доколкото знам, всички определени за екзекуция затворници са бандити, заловени от войската на Портата. Кралят разпореди кампанията, за да спре набезите по пътя на мъртвите към Норлес и другите протекторати.
Откъснах поглед от очите на нубанеца и се загледах в тялото му. По здравите участъци от кожата му имаше грапави белези, които оформяха символи — простички, но ловяха окото. Мръсна набедрена превръзка висеше на слабините му. Китките и глезените му бяха стегнати с железни окови с проста ключалка. Окървавени къси вериги свързваха оковите към масата.
— Опасен ли е? — попитах. Пристъпих напред. Миризмата на печено месо беше толкова силна, че буквално усетих вкуса му с небцето си.
— Да — отвърна нубанецът с усмивка. По зъбите му имаше кръв.
— Затвори си езическия плювалник бе. — Берек извади ръжена от жарта и го вдигна пред очите си сред дъжд от искри. Сиянието разкриви лицето му в грозна мутра и аз си спомних една страшна нощ, когато светкавици осветяваха хората на граф Ренар.
Обърнах се към нубанеца. Решил бях, че ако гледа ръжена, ще го оставя на тъмничарите.
— Опасен ли си? — попитах го.
— Да.
Извадих иглата, която закопчаваше оковите на дясната му китка.
— Покажи ми.
13.
Нубанецът беше бърз, но не бързината му впечатляваше, а пълната липса на колебание. Посегна към китката на Берек. Внезапно силно дръпване и тъмничарят се озова проснат през гърдите му. Ръженът в протегнатата ръка на Берек се заби между ребрата на Гребин, който се дръпна инстинктивно с все ръжена и Берек го изпусна.
Без никаква пауза нубанецът се надигна, доколкото му позволяваше окованата лява китка. Берек се хлъзна по потното окървавено тяло на затворника и се озова в скута му. Понечи да се надигне. Удар с лакът в тила сложи край на опита му. Удар, от който костта изпука.
Гребин крещеше, естествено, но тук, в тъмницата, крясъците бяха нещо обичайно. Опита се да побегне, но явно бе изгубил чувството си за ориентация, защото вместо към изхода хукна към вратата на една килия, удари се в нея, от удара ръженът се дозаби и върхът му щръкна под лопатката му. Срина се на пода и повече не стана. Сгърчи се веднъж-дваж, устата му се отваряше и затваряше, но думи не излязоха, само прозирни струйки дим.
Повечето затворници се разкрещяха победоносно. По-съобразителните си мълчаха.
Лундист можеше да избяга. Имаше достатъчно време. Очаквах, че ще хукне да търси помощ, но той тръгна към мен още преди Гребин да е паднал на пода. Нубанецът избута Берек и освободи другата си китка.