Само на две стъпала под трона стоеше висок рицар с великолепна броня: желязото бе покрито със слой огнен бронз, два дракона преплитаха шии върху нагръдника в огньовете на алена преизподня.
— Сър Гален — изсъска ми през рамо Макин.
Погледнах към Катерин, но не успях да разчета усмивката ѝ. Гален ни следеше гневно със сините си очи. Поне имаше кураж да не крие враждебността си. Светла коса на тевтонец, лицето му — ъгловато и красиво. Но беше стар. Стар като Макин. Поне на трийсет лета.
Сър Гален не се дръпна да ни направи път и ние спряхме на пет стъпала по-долу.
— Татко — казах аз. Стотина пъти, ако не и повече, бях съставял и репетирал различни варианти на тази си встъпителна реч, но ето че сега дъртото копеле успя някак да открадне думите от главата ми. Мълчанието се проточи. — Надявам се… — започнах отново, но той ме прекъсна.
— Сър Макин — каза баща ми, без дори да ме погледне. — Когато изпратих капитана на дворцовата стража да върне едно десетгодишно дете, очаквах, че ще се прибере с него преди мръкване. Или най-много след ден-два, ако детето се окаже неочаквано упорито. — Татко повдигна лявата си ръка от облегалката на трона, само на сантиметър-два, но достатъчно, та публиката да разчете указанието. Тих смях се ливна откъм дамите и след миг секна, когато ръката на краля се отпусна върху облегалката.
Макин сведе глава, но не каза нищо.
— Седмица или две биха били знак за некомпетентност. Повече от три години е държавна измяна.
Макин вдигна рязко глава.
— Никога, кралю! Не съм ви изменил.
— Преди имахме основания да ви преценим като подходящ за висока служба, сър Макин — каза баща ми с глас студен като очите му. — Затова сега ви даваме възможност да ни представите обяснение за действията си.
Пот лъсна по челото на Макин. Сигурно и той бе репетирал речта си като мен. И пак като мен явно я беше забравил до последната дума.
— Принцът притежава цялата изобретателност, която подобава на един достоен престолонаследник — започна той. Видях как кралицата свъси вежди при това неочаквано начало. Дори баща ми сви устни и ме стрелна с непроницаем поглед. — Когато най-сетне го намерих, бяхме на вражеска територия… Джазет… на повече от триста мили южно от Анкрат.
— Знам къде е Джазет, сър Макин — каза баща ми. — Не си правете труда да ми четете лекции по география.
Макин наклони глава.
— Като всички велики мъже в тези неспокойни времена, ваше величество има много врагове. Сам човек, дори лоялен и умел с меча като мен, не би могъл да защити престолонаследника в земя като Джазет. Анонимността беше най-добрата защита на принц Йорг.
Погледнах към царедворците. Излизаше, че Макин не е изгубил ума и дума все пак. Думите му имаха ефект.
Баща ми прокара ръка по брадата си.
— Тогава би трябвало да се върнете в замъка анонимно, заедно с повереника си, сър Макин. Чудя се защо това пътуване ви отне четири години.
— Принцът се беше събрал с банда наемници, ваше величество, и без чужда помощ беше съумял да спечели верността им. Каза ми в прав текст, че ако понеча да го отведа, те ще ме убият, а ако успея някак да го отвлека, ще се представя с истинското си име на всеки срещнат. И аз му повярвах, защото той притежава волята на Анкрат.
„Време е да чуят и мен“ — помислих си.
— Четири години на пътя правят един капитан безценен — казах. — Там човек научава за изкуството на войната повече, отколкото може да научи тук, в двореца. Ние…
— Липсва ви находчивост, сър Макин — прекъсна ме татко. Нито за миг не отклони погледа си от Макин. Чак се зачудих дали изобщо съм проговарял, или съм изрекъл няколкото изречения наум. Сега в гласа на баща ми се долавяше гняв. — Ако аз бях тръгнал след момчето, щях да намеря начин да го върна от Джазет най-много до месец.
Сър Макин се поклони дълбоко.
— Точно затова заслужавате трона си, ваше величество, а аз съм само капитан на дворцовата ви стража.
— Вече не си капитан на дворцовата стража — каза татко. — Сега сър Гален заема този пост, както го е заемал в дома Скорон.
Гален се поклони едва доловимо на Макин, без да крие подигравателната си усмивка.
— Но може би ти ще искаш да предизвикаш сър Гален за старата си служба? — продължи татко и отново плъзна пръсти по прошарената си брада.
Имаше някакъв капан тук, сигурен бях. Баща ми не искаше Макин да се върне като капитан на стражата.
— Ваше величество е избрал своя капитан — каза Макин. — Не бих си позволил да пренаписвам заповедта ви с меча си. — Явно и той беше усетил капана.