Кралицата също си тръгна, съпроводена от рицари. Имаше известна тромавост в движенията ѝ, особено на слизане по стъпалата, сякаш стъпваше в паници или щадеше натежал корем. Коремът ѝ наистина беше наедрял, видях го. Носеше мой брат, ако Сагеус не грешеше в предсказанията си. И наследник на трона, ако аз умра. Засега беше само наедряла талия, малка подутина, намек, но понякога и намекът е достатъчен. Сетих се за брат Кейн — бяха го клъцнали по мускула над лакътя в битката за село Холт.
— Нищо не е бе, Йорги — отвърнал бе той, когато му предложих да нажежа ножа. — Нек’во фермерче с ръждива мотика ме фрасна. Плитко е.
— Отича — казах му. — Трябва да го обгорим. — А можеше и вече да сме закъснели.
— А, не. Не ща да ме гориш заради нек’во селянче с мотика — каза тогава Кейн.
Умря в мъки. Три дни по-късно ръката му беше отекла тройно, от раната течеше зеленикава гной и така вонеше, че го оставихме да си умира сам. Плитко е… само дето се случва плитката рана да стигне до кокала, ако не вземеш мерки навреме.
Подутина. Малка. Проследих кралицата с поглед.
Сагеус остана. Току поглеждаше към строшеното стъклено дърво. Все едно е загубил любима, така го гледаше.
— Поганецо, погрижи се за кралицата — каза баща ми. — Успокой я, ако прецениш, че има нужда.
Изритваха го, но Сагеус така се беше отвял, че не го забеляза. Откъсна поглед от лъскавите отломки на стъкления ствол.
— Господарю, аз…
„Ти какво, езичнико? Искаш ли нещо? Не си в позицията да искаш каквото и да било.“
— Аз… — Тази ситуация беше нова за него, виждаше се. Сагеус беше свикнал да контролира нещата. — Не бива да оставате сам, господарю. Мом…
„Момчето? Хайде, човече, кажи го, изплюй го.“
— Може да не е безопасно.
Грешен избор на думи. Изглежда, езичникът твърде дълго бе разчитал на магията си. Ако си беше направил труда да опознае баща ми, никога не би намекнал, че той се нуждае от защита срещу мен.
— Вън.
Каквито и кусури да намирах на скъпия си татко, начинът му на изразяване не беше сред тях. Умееше да подбира думите си добре.
Сагеус ме стрелна с поглед и в този поглед имаше не просто омраза. За разлика от Катерин и нейната неприкрита, чиста емоция, магьосникът излъчваше нещо сложно, объркващо. О, имаше омраза в очите му, безспорно, но имаше също възхита, уважение може би, и други нещица, омесени в кроткия му кафяв поглед.
— Господарю. — Той се поклони и тръгна към изхода.
Гледахме го мълчаливо как крачи по блещукащия килим от стъкълца, акцентирани тук-там от захвърлено ветрило или напудрена перука. Вратите се затвориха след него с приглушен трясък на бронз в бронз. Нещо на стената отстрани привлече погледа ми — пукнатина. Преди години бях хвърлил един чук, силно, и бях пропуснал целта. Чукът беше ударил там, до вратата. Явно днес беше ден на старите пукнатини, на старите чувства.
— Искам Гелет — каза татко.
Неволно се възхитих на умението му да ме вади от равновесие. Стоях пред него, въоръжен до зъби с обвинения, превит под товара на вчерашните дни, а той ми говореше за бъдещето.
— Гелет ще падне, ако падне Червен замък — отвърнах. Беше тест. Така си говорехме с татко. Всеки разговор беше игра на покер, всяка реплика беше залог или качване, плащане или блъф.
— Дворцовите номерца са едно. Ти уби тевтонеца. Не вярвах, че притежаваш нужните за това качества, но ти ме опроверга. Скандализира велможите — добре, и двамата знаем какви са и колко струват. Но ще можеш ли да го направиш, когато залогът е голям? Ще можеш ли да ми дадеш Гелет?
Срещнах погледа му. Не бях наследил сините му очи, по този параграф се бях метнал на мама. Зима имаше в погледа му, зима безкрайна и студена, и нищо друго. Дори в кротките очи на Сагеус можех да проникна по-дълбоко, да открия разни неизречени неща, но в погледа на татко имаше само и единствено студ. Мисля, че точно с това татко плаши хората — с липсата на любопитство в погледа си. Виждал съм злоба много пъти, и омраза във всичките ѝ разцветки. Виждал съм блясъчето в очите на тъмничаря, блясъче на болен мозък, но дори там мога да открия утехата на интереса, да си заплета тънка нишка от надеждата, разпознала в лицето му друго човешко същество. Тъмничарят може да държи нажежените железа, но поне е любопитен, поне му пука колко точно ще те заболи.