Спряхме при колоната. Покатерих се отгоре ѝ да кажа две думи на братята и да огледам терена.
Пришпорих ги да спретнат лагер. Гейнс накладе огън и взе да дрънчи с тигани и тенджери. Тук, в клисурата, вятърът беше слаб и палатките ни от промазано платно висяха неподвижно. Заваля пак, приръмя по-скоро, дъждец тих и студен. Дори не успя да събуди Райк, който лежеше на голите скали недалеч от колоната и хъркаше като трион в ръцете на дървар.
Стоях и гледах нагоре към скалната стена. Имаше пещери в нея. Много пещери.
Косата ми се полюляваше на гърба, докато оглеждах скалите. Позволил бях на Нубанеца да я сплете на десетина дълги плитки с бронзов талисман в края на всяка. Щели да гонят злите духове, така каза. Значи ми оставаше да се притеснявам само за добрите.
Стоях с ръце върху дръжката на анкратския меч, върхът му бе опрян в земята. Чаках нещо.
Мъжете започваха да се изнервят, животните — също. Братята бяха спрели да мърморят и да се оплакват, значи им беше нервно, по това познавах. И те като мен зяпаха възвишенията, беззъбият Елбан обрулен като скалите, младият Родат блед и белязан от шарка, Кент Червения със своите тайни, подлият Роу, Лъжеца, Бърло Дебелака и другите мъже от моята опърпана банда. Нубанеца се въртеше край колоната близо до Макин. Моите братя. Нервни до последния — и никой не знаеше защо. Гомст изглеждаше готов да побегне. Братята имаха нюх за опасността. Знаех го и лесно стигнах до извода, че щом всички се тревожат едновременно, значи се задава нещо лошо. Ама много лошо.
27.
ПРОТОКОЛ ОТ ПРОЦЕСА СРЕЩУ СЪР МАКИН ОТ ТРЕНТ
Кардинал Хелот, папски обвинител: Отричате ли опожаряването на Уекстенската катедрала?
Сър Макин: Не, не отричам.
Кардинал Хелот: А плячкосването на Долна Мерка?
Сър Макин: Нито това, нито плячкосването на Горна Мерка. Не отричам.
Кардинал Хелот: Да се впише в протокола, че обвиняемият смята фактите на своите престъпления за забавни.
Съдебен писар: Вписано.
Чудовищата дойдоха с падането на мрака. Сенки погълнаха клисурата и тишината се сгъсти като сироп, който вятърът не успяваше да размърда. Макин сложи тежка ръка на рамото ми. Подскочих и за един кратък миг страхът ми отстъпи, изместен от яд заради собствената ми слабост; яд ме беше и на Макин, че ми я е показал.
— Там горе — каза той и кимна вляво от мен.
Едно от пещерните гърла беше светнало отвътре и нечие око ни наблюдаваше в падащия мрак.
— Това не е огън — казах. Нямаше топлина в светлината, нито издайническото потрепване на пламък.
А после източникът на светлината се размърда и ръбати сенки полазиха възвишенията.
— Фенер? — Бърло Дебелака пристъпи до мен, издул бузи в пристъп на тревога. Братята се бяха събрали около нас.
Странният фенер се появи на склона и мракът погълна пещерата отзад. Светлината беше като звезда, студен светлик, който се разделяше на хиляди ярки лъчи. Нечия фигура се очерта черна на фона ѝ. Онзи, който носеше фенера.
Гледахме го как слиза по склона, без да бърза. Вятърът полази със студени пръсти по гърба ми, дърпаше наметката ми като ядосано дете.
— Ave Maria, gratia plena, dominus tecum, benedicta tu in nulieribus. — Някъде в мрака отец Гомст редеше молитви към Божията майка.
Бавен ужас заля всинца ни.
— Майко Божия! — Макин изсъска думите ядно, като ругатня, сякаш да прогони с тях и страха си. Страх, който пълзеше към нас по черните камънаци.
Братята сигурно биха побягнали, ако имаше къде да избягат.
— Факли, проклети да сте! Бързо! — развиках се и извадих всички от парализата. Не можех да повярвам, че самият аз толкова дълго съм стоял бездеен, в плен.
— Бързо! — Изтеглих меча си.
Братята най-сетне се раздвижиха. Хукнаха към жаравата на огъня, спъваха се в неравната земя.
— Нубанец, Роу, Бърло, вижте дали нещо не идва откъм реката. — Още не го бях изрекъл докрай, когато разбрах, че ще ни ударят във фланг.
— Там! Там, зад онзи хълм! — Нубанеца посочи с арбалета си. Не беше от хората, които истерясват без причина, значи наистина беше видял нещо. Докато ние бяхме зяпали чудната светлина, онези ни бяха заобиколили по фланга. Просто и ефикасно като джебчийски тандем на пазара. Забаламосваш жертвата си с хубаво личице, влизаш ѝ изотзад и ѝ отрязваш незабелязано кесията.