— Излизайте.
Едва ли имаха повече от седем лета, ако летата са подходящата мерна единица за тъмните зали на левкротите. Бяха голи кльощави момченца, братчета, ако се съдеше по приликата, по-малкото — на пет или там някъде. От всички левкроти, които бях видял досега, тези изглеждаха най-нормално. Пунктирани линии в червено и черно бележеха кожата им и заради тях приличаха на тигри от Индус. От лактите им стърчаха тъмни костни образувания като заострени куки, ноктите на ръцете им бяха от същото вещество. По-голямото дете ме стрелна с поглед — очите му бяха целите черни, нямаха нито бяло, нито ирис, нито зеница.
— Не ни трябват децата ви — каза Макин, бръкна в джоба си и подхвърли на братчетата парче сушено месо. — Прибери си ги.
Сушеното месо падна в краката на по-голямото момче. То не сваляше очи от Горгот. Малкото гледаше втренчено месото, но не понечи да го вдигне. Кожата им се беше опънала до скъсване върху костите, ребрата им се брояха.
— Тези са за некромантите, не си хабете храната за тях. — Буботенето на Горгот беше слязло още октава по-ниско, толкова, че дразнеше изтерзания ми слух.
— Жертвоприношение? — попита Нубанеца.
— Те вече са мъртви — каза Горгот. — Нямат силата на левкротите.
— На мен ми изглеждат съвсем здрави — казах аз. — Гладни, но здрави. Дали пък просто не им завиждаш, че не са толкова грозни като вас? — Не че ми пукаше особено какво ще прави Горгот с хлапетата, но ми беше приятно да го дразня.
Горгот размърда пръсти и шест гигантски кокалчета изпукаха като дънери в огън.
— Яжте.
Двете момчета се нахвърлиха върху сушеното месо, ръмжаха като кучета.
— Левкротите се раждат чисти. Добиваме даровете си по-късно, с растежа. Промяната е бавна. — Посочи момчетата, които облизваха последните парченца сушено месо от камъка. — При тези двамата промяната започна твърде рано. А даровете тепърва ще идват, все по-бързо и все по-силни. Никой не може да понесе такава промяна. Виждал съм го. Такива дарове обръщат човек с хастара навън. — Нещо в котешките му очи ми казваше, че левкротът говори сериозно, че наистина е виждал това. — Затова е по-добре да платим с тях на некромантите. По-добре мъртвите да вземат тях, вместо да дойдат в пещерите ни и да вземат някой, който има шанс да живее. Там момчетата ще намерят бърза смърт и дълъг покой.
— Щом казваш, значи е така. — Вдигнах рамене. — Хайде да вървим. Нямам търпение да ги видя тези твои прословути некроманти.
Тръгнахме след Горгот. Братчетата подскачаха около нас и аз видях как Нубанеца им бутна скришом сушени кайсии — извади ги от вълнените дебри на туниката си.
— Е, какъв е планът? — Макин изравни коня си с моя, снишил глас.
— Хмммм? — Гледах как по-малкото дете отскача от добре прицеления ботуш на Лъжеца.
— За некромантите. Какъв е планът? — продължи шепнешком Макин.
План нямах, но какво от това? Липсата на план бе просто още едно препятствие, което да преодолея.
— Едно време мъртвите са си оставали мъртви — казах. — Чел съм за това в библиотеката на татко. Ставали от гроба само в детските приказки. Дори при Платон мъртвите са били на сигурно място далеч от живите, от другата страна на река Стикс.
— Голяма полза от четенето, няма що — рече Макин. — Аз пък помня пътя през тресавищата. Онези призраци явно не са чели твоите книги.
— Нубанец! — извиках. — Нубанец, ела и кажи на сър Макин защо мъртвите вече не намират покой.
Нубанеца се приближи, преметнал арбалета на едното си рамо. Разнасяше със себе си аромат на карамфилово масло.
— Мъдреците на Нуба казват, че вратата е открехната. — Замълча и прокара много розовия си език по много белите си зъби. — Има врата към смъртта, воал между световете, през който минаваме, когато умрем. Но в Деня на хилядата слънца толкова много хора трябвало да минат едновременно, че повредили вратата. И сега воалът е изтънял. Само с няколко прошепнати думи и подходящо обещание можеш да повикаш мъртвите обратно.
— Разбра ли, Макин? — казах аз.
Макин смръщи вежди и попита:
— А за плана?
— Ааа — рекох аз.
— Какъв е планът? — Можеше да е влудяващо упорит този Макин.
— Както обикновено. Избиваме ги до крак.
29.
Можеш да разчиташ на брат Роу, че ще улучи и най-далечната цел. Можеш да разчиташ на него, че след бой с ножове по ризата му ще има чужда кръв. Можеш да разчиташ, че ще лъже, ще мами, ще краде и ще ти пази гърба. Не можеш да разчиташ на очите му обаче. Очите му са мили, но по-добре не разчитай на това.