Макин се смъкна от седлото и потъна до глезени в калта.
— Хайде да влезем.
Вече не усещах дъжда и лошото време. Беше ми горещо, като в деня, когато убих Прайс. Усещах гладката повърхност на първите три камъка и грапавините на последния, с който бях сложил края.
— Корион е насочвал ръката ми тогава. А Сагеус е насъскал Прайс срещу мен, сигурен съм. Баща ми си мисли, че сънният вещер му служи, но не е така. Сагеус е разбрал, че Корион ме е хванал на въдицата си, разбрал е, че губи наследника на своята нова пионка, затова е заразил сънищата на Прайс и е раздухал омразата му към мен. Не е било нужно да я раздухва много. Те играят с нас, Макин. Ние сме фигури на дъската им.
Макин се усмихна през раните си.
— Всички сме фигури на нечия дъска, Йорг. — Тръгна към вратата на странноприемницата. — Самият ти често си ме разигравал.
Последвах го в топлата смрад на хана. В огнището имаше само едно дърво, което припукваше и изпускаше повече дим, отколкото топлина. На тезгяха седяха десетина. Местни хора, ако се съдеше по вида им.
— А! Вонята на мокри селяци. — Метнах подгизналата си наметка на най-близката маса. — Нищо не може да се сравни с нея.
— Бира! — Макин си дръпна едно столче пред тезгяха. Мястото около нас бързо се опразни.
— И месо — добавих аз. — Крава. Когато за последно бях тук, ядохме печено куче, а ханджията умря. — Беше си вярно, макар и не в този ред.
— И казваш — подхвана ме отново Макин, — че при първата ви среща този Корион само щракнал с пръсти и вие с Нубанеца сте се гътнали. Каква е гаранцията, че и сега няма да щракне с пръсти?
— Май никаква.
— И най-заклетият комарджия не залага при такива ниски шансове, принце. — Макин взе две стъклени халби от девойчето, което сервираше. Халбите се бяха запотили, а през ръбовете им преливаше пяна.
— При първата ни среща бях малък и глупав — казах аз. — Сега е различно. Сега дори Сагеус си строши зъбите в мен.
Макин отпи дълга глътка.
— А има и друго — продължих. — Нещо, което взех от некроманта. — Още усещах горчиво-киселия вкус на сърцето му. Надигнах халбата. — Отхапах си хапка и малко магия с нея, Макин. Каквото и да тече във вените на мъртвата кучка, дето видя сметката на Нубанеца, и на момиченцето, дето се влачеше с чудовищата, онова, дето ѝ даваше светлината… е, сега и аз имам искрица от него.