— Чете ли последните „Аргументи“? — попита той след минута.
— Не — отвърна Саша, — не съм абониран.
— Напразно — каза Борис Григориевич, вдигайки от пода сгънатите листа и размахвайки ги във въздуха, — отличен вестник. Не разбирам на какво се надяват сега комунистите? Петдесет милиона души погубиха, а сега още говорят. Че нали на всички им е ясно.
— Аха — каза Саша.
— Или това — каза Борис Григориевич, — в Америка около хиляда жени са бременни от извънземни. При нас също е пълно с такива, но КГБ ги крие някъде.
„Какво ли иска той?“ — с мъка помисли Саша.
Борис Григориевич се замисли.
— Странен младеж си ти, Саша — каза накрая той. — Гледаш мрачно, с никого от отдела не дружиш. А знаеш, наоколо са хора, не мебели. Вчера дори си изплашил Люся. Тя днес ми казва: „Знаете ли, Борис Григориевич, вие както искате, но мен ме е страх да се возя сама с него в асансьора.“
— Че аз нито веднъж не съм се качвал с нея в асансьора — каза Саша.
— Ами затова се страхува — каза Борис Григориевич. — Ти се качи, побарай я за путката, посмей се. Чел ли си Дейл Карнеги?
— А с какво съм я изплашил? — попита Саша, докато съобразяваше коя е тази Люся.
— Не е в Люся работата — раздразнено махна с ръка Борис Григориевич. — Трябва да бъдеш човек, разбираш ли? Е, този разговор ще го продължим друг път, а сега ми трябваш по работа. Добре ли познаваш танка „Абрамс“?
— Горе-долу.
— Как се завърта кулата там?
— Първо натискате „C“, а после клавишите за курсора. С вертикалните може да вдигате оръдието.
— Вярно ли? Я дай да видим.
Саша се примъкна до компютъра; Борис Григориевич, шепнейки нещо и дълго задържайки пръсти над клавиатурата, извика играта.
— Ето — показвайки, рече Саша.
— Вярно. Цял живот нямаше да се сетя.
Борис Григориевич взе телефонната слушалка и се зае да навърта някакъв номер, и когато линията отговори, всичко най-хубаво се издигна от душата му и се настани на лицето му.
— Борис Емелянич — ласкаво каза той, — намерихме го. Натискате „це“, а после със стрелките… Да… Да… Обратно също със „це“… Какво говорите, а-ха-ха-ха…
Борис Григориевич се обърна към Саша, умоляващо събра устни и съвсем не обидно помаха с пръсти по посока на изхода. Саша стана и си излезе.
— А-ха-ха… На лист? Попюлос? Дори не съм чувал. Ще го направим. Ще го направим. Ще го направим. Прегръщам ви…
Саша отиваше да пуши на тъмната стълба, до прозореца, от който се виждаше високия блок насреща и някакви овехтяло-красиви тераси отдолу. Мястото до прозореца беше за него особено. След като запалеше цигара, той обикновено гледаше блока — звездата на върха му се виждаше леко отстрани, и заради ограждащите я венци изглеждаше като двуглав орел; гледайки я, Саша често си представяше съвсем друг вариант на руската история, по-точно друга нейна траектория, свършваща в същата тази точка — строителството на същия този блок, само че с друга емблема на върха. Но сега небето беше някак особено гнусно и изглеждаше по-сиво дори и от блока.
На площадката един етаж по-долу пушеха двама в еднакви комбинезони от тънка английска вълна; от широките нагръдни джобове и на двамата стърчеше по един блестящ гаечен ключ. Саша се вслуша в разговора им и разбра, че те двамата са от играта „Пайпс“, или на руски „Тръби“. Саша я бе виждал и дори беше ходил да я инсталира на диска на някакъв замминистър, но на самия него тя не му харесваше заради пълното отсъствие на романтика, повърхностния патос и особено с това, че в левия ъгъл бе нарисуван водопроводчик с гнусен вид, който започваше да се смее, когато някоя от тръбите на екрана се спукаше. А тези двамата, съдейки по разговора, се увличаха сериозно от нея.
— По стария договор вече не дават — оплакваше се първият комбинезон, — искат валута.
— А ти се върни в началото на етапа — отговаряше вторият, — или направо го зареди наново.
— Вече пробвах. Егор дори ходи в командировка в комбината, три пъти се опита да стигне до директора, докато не зависна.
— Ако зависне, натискай „Control-Break“. Или „Reset“. Нали знаеш какво казва Евграф Емелянич — седем беди, един „Reset“.
Двата тъмни комбинезона едновременно вдигнаха очи към Саша, спогледаха се, хвърлиха фасовете в кофата и се скриха в коридора.