Никой не би заподозрял в лъжа или насилие една безцветна педантична жена с отлично възпитание и обноски. Само малцина избрани знаеха, че жената под тази външност бе способна и на двете.
Поради причини, които не можеше да назове, тази мисъл я накара да се отвърне от отражението си. Лъжата я съпътстваше през целия й съзнателен живот и въпреки това не можеше да не усеща чувство за вина всеки път, когато Ив я погледнеше като приятелка.
Това е работа, напомни си Хана. Не бяха разрешени никакви чувства, никакво привързване. Това бе първото и най-основно правило на играта. Тя не можеше да си позволи да харесва Ив, дори да мисли за нея по друг начин, освен като за политически символ. Иначе всичко, за което работеше, щеше да бъде загубено.
Завистта също трябваше да изчезне, каза си Хана. Бе опасен пропуск да гледа любовта между принца и Ив и да си пожелава нещо такова и за себе си. В нейната професия нямаше място за любов. В нея имаше само цели, дълг и рискове.
За нея нямаше да има никакъв принц, нито от кралски произход, нито друг.
Но преди да се бе усетила, мислите й се върнаха към Бенет и към начина, по който й се бе усмихнал под лунната светлина.
Идиотка, каза си тя и започна да намества фибите си. Той бе последният човек, за който би мислила по този начин. Ако не за друго, то защото в досието му имаше удивително много жени.
Да го използва — разбира се, продължаваше да разсъждава Хана. Ала не да мисли за него като за друго, освен средство за постигане на целта. Романтичните фантазии за нея свършиха на шестнадесетгодишна възраст. Десет години по-късно, насред най-важната й задача, едва ли бе моментът отново да им се отдава. Не трябваше да забравя, че строгата и благопристойна лейди Хана никога не би видяла Негово височество принц Бенет Кордински в романтична светлина.
Но жената в нея мечтаеше и за момент се опълчи срещу ограниченията, които сама си бе изградила.
Обърна се да погледне отново към огледалата и в този момент чу стъпки. Моментално нащрек, тя сведе очи и излезе от стаята.
— А, ето къде сте.
Като чу гласа на Бенет, Хана изруга наум, ала направи реверанс.
— Ваше Височество.
— На екскурзия? — Той се приближи, чудейки се защо тя изглеждаше скучна като стара мома, а продължаваше да го интригува.
— Да, сър. Надявам се, че нямате нищо против.
— Разбира се. — Бенет хвана ръката й, за да я накара да го погледне в очите. Имаше нещо в очите й… Или може би въпросът бе в гласа й, този студен и винаги овладян английски глас. — Имах малко работа в града. Александър предложи като свърша, да мина да видя дали сте готова да се връщате.
— Много мило от ваша страна. — И, о, как би предпочела някой мълчалив анонимен шофьор, който да й даде възможността по пътя да осмисли доклада си.
— Бях тук. — Хана отдръпна ръката си и Бенет почувства как го обзема вълнение. — Ако желаете да видите още нещо, с удоволствие ще ви разведа из Центъра.
Хана за секунди претегли всички за и против. Още една бърза обиколка би добавила нещо, но тя вече два пъти бе обходила театъра, веднъж с Ив и веднъж сама. Можеше да започне да изглежда странно, ако го разгледаше още веднъж с Бенет.
— Не, благодаря ви. Очарователно място. Никога не съм виждала един театър от тази му страна.
— Територията на Ив. Признавам, че аз лично предпочитам средата на първия ред. — Той я хвана под ръка и я поведе по коридора. — Ако се въртите достатъчно дълго около нея, тя непременно ще ви намери някаква работа. За мен това обикновено е местене на сандъци. Тежки сандъци.
Хана се засмя и му хвърли един поглед.
— Това е едно от най-добрите неща, за които една жена може да използва мъжа.
— Виждам защо Ив ви е харесала. — Бенет бе дошъл просто за да направи услуга на снаха си, ала усети, че е доволен. Ако се абстрахираше от външния й вид, лейди Хана бе всичко друго, но не и скучна. Може би за пръв път през живота си той започваше да гледа под физическото. — Разгледахте ли вече Кордина, Хана?
Тя забеляза, че Бенет пропусна титлата й, ала реши да го отмине с мълчание.
— Засега само откъслечни впечатления, сър. Смятам да поогледам, след като се запозная по-добре с графика на Ив. Чувала съм, че вашият музей има някои отлични експозиции. За самата сграда се смята, че е отличен пример за постренесансова архитектура.
Той се интересуваше не от експозиции, а от нея.
— Харесвате ли водата?