— Разбира се. Морето се отразява много добре върху политическото устройство.
Бенет се позасмя и се спря на стълбите.
— Но вие харесвате ли го?
Имаше странния талант да гледа жената така, сякаш я вижда за пръв път. И така, сякаш бе важна за него. Въпреки тренираността си. Хана почувства, че пулсът й се ускорява.
— Да. Баба ми имаше къща в Корнуол. Като малка съм прекарала там няколко лета.
Бенет се чудеше как би изглеждала, ако косите й бяха разпуснати и се развяваха от морския бриз. Дали би се смяла, както я чу да се смее в градината? Щеше ли да види очите й отново да се озарят от онази светлина? След това осъзна, че няма значение как би изглеждала. Поддаде се на импулса с пълното съзнание, че по-късно можеше да съжалява:
— След два дни трябва да отида до Хавър. Пътят минава покрай брега. Елате с мен.
Тя се изненада не по-малко, отколкото ако й бе предложил да се скрият в склада и да се целуват. Изненадата бързо премина в предпазливост, а предпазливостта в пресметливост. Ала под всичко това бе простото удоволствие, че той искаше нейната компания. А това удоволствие я разтревожи.
— Много мило да ме поканите, Ваше Височество, но Ив може да има други планове.
— Значи първо ще питаме нея. — Бенет искаше тя да дойде. Усети се, че чака с нетърпение да прекара няколко часа с нея извън двореца. Може би това бе заради предизвикателството, предизвикателството да проникне под тази педантична благопристойна външност и да открие какво има там — ако изобщо имаше нещо. Каквато и да бе причината, той не я оспорваше. — Искате ли да дойдете?
— Да, искам. — Хана си каза, че това би й дало възможността да го опознае по-отблизо, по чисто професионални причини. Каза си, че това ще й даде възможността да види как работи охранителната система извън двореца и столицата. Ала истината бе съвсем проста, като нейния отговор. Тя искаше да отиде.
— Добре, тогава ще го уредим и вие ще изтърпите заедно с мен дългата и многословна церемония по посрещането.
— Мразите да се отегчавате сам, а?
Бенет се засмя и отново хвана ръката й.
— Да, виждам точно защо Ив ви доведе при нас. — Ръката й бе на сантиметри от устните му, когато отдолу се чуха гласове. Той раздразнено погледна и видя Шантел.
— Гневът трябва да си проличи — настояваше тя, докато вървеше толкова бързо, че режисьорът трябваше да подтичва, за да не изостава от нея. — Джулия не е безстрастна жена. Тя не крие чувствата си, независимо от последствията. По дяволите, Морис, ще го направя ненатрапчиво. Знам си работата.
— Разбира се, че я знаеш, шери, не се съмнявам в това. Просто…
— Мадмоазел — обади се Бенет от стълбите. Хана видя лично как се усмихва той на една истински красива жена. Без да се замисля, тя издърпа ръката си от неговата и сплете пръсти.
Шантел отметна назад светлорусите си коси и вдигна глава. Дори такъв безстрастен наблюдател като Хана трябваше да признае, че малко жени притежаваха такова съчетание от блясък, красота и сексапил. Устните й трепнаха. Очите й, тъмен, мечтателен оттенък на синьото, се усмихнаха с тях.
— Ваше Височество — произнесе Шантел с дълбокия си зноен глас и се приведе в официален реверанс. Тя тръгна нагоре по стълбите, а Бенет тръгна надолу. По средата двамата се спряха и Шантел вдигна ръка да докосне лицето му, после го привлече към себе си за дълга целувка. Над тях Хана стисна зъби. — Откога не сме се виждали.
— Много отдавна. — Бенет хвана дланта й между двете си ръце. — Ти си по-красива отвсякога. Удивително.
— Гени — обясни Шантел и му се усмихна. — Боже мой, Бенет, какъв красив мъж си. Ако не бях такъв циник, щях да ти направя предложение.
— Ако не се ужасявах от теб, щях да го приема. — Прегърнаха се с непринудеността на стари приятели. — Шантел, радвам се да те видя отново. Ив се премяташе от радост, когато ти се съгласи да приемеш ролята.
— Пиесата е добра — сви рамене Шантел. — Макар че те обожавам, нямаше да измина всичкия този път, за да участвам в някоя боза. Снаха ти е талантлива жена. — Тя хвърли през рамо един поглед към режисьора, който почтително чакаше долу. — Можеш да й споменеш, че се боря да запазя целостта на нейната Джулия. — Обърна се и забеляза Хана. — Това твоя приятелка ли е?
Бенет погледна и протегна ръка:
— Хана, елате да се запознаете с несравнимата Шантел.
Сковаността на движенията й само подхождаше на ролята, каза си Хана, докато вървеше надолу. Всички незабележими жени се напрягат, когато през лицето ги зашлеви една истинска красота. Тя спря на стъпалото над Бенет, но запази почтително разстояние между тях.
— Лейди Хана Ротчайлд, Шантел О’Хърли.