Дориан се поколеба само за момент, после благосклонно й го подаде.
— Момичетата обикновено не се интересуват от такива неща. — Направи гримаса на мъжко отвращение. — Моите сестри играят с кукли.
— Е, всеки има различен вкус. — Тя пъхна пръста си в клупа и се запита колко ли време е минало, докато пръстът на Бенет е можел да влезе в него. Връвта не бе толкова стара, колкото самата играчка. Сигурно за всичките тези години е била сменяна поне десетина пъти. Импулсивно пусна йо-йото и после ловко го издигна.
— О, добре направено! — Очарован, Дориан я гледаше с широко отворени очи.
— Благодаря, сър. И аз имах йо-йо. Беше червено — спомни си тя с усмивка. — Докато кучето ми не го сдъвка.
— Можеш ли да правиш някой номер? Аз веднъж опитах „около света“ и счупих една лампа. Вуйчо Бенет ми се скара, обаче после сам изхвърли парчетата и никой не разбра.
Хана се усмихна, защото съвсем добре си го представяше. Куче, което лае, ала не хапе, реши тя и й се прииска да не го харесваше повече заради това.
— Някой номер? — Докато мислеше, спускаше и издигаше йо-йото. После бързо завъртя китката си и направи „около света“. Когато йо-йото се върна в дланта й, Дориан се засмя и се покатери на леглото й.
— Направи още някой, моля ти се.
Хана по памет направи „разходка на кучето“ и малкият принц започна да скача по леглото и да вика за още.
— Много добре, лейди Хана — обади се Бенет от вратата. — Очевидно имате скрити таланти.
Тя преглътна ругатнята и върна йо-йото.
— Ваше Височество. — Направи реверанс с играчката в ръка. — Не ви чух да почукате.
— Не почуках. — Той тръгна към леглото. Племенникът му се усмихваше оттам без никакво разкаяние.
— Не е ли чудесна, вуйчо Бенет?
— По-късно ще обсъждаме прелестите на лейди Хана. — Той издърпа ухото на Дориан и се обърна. — Моята собственост, ако обичате.
Като се мъчеше да остане сериозна, Хана му подаде йо-йото.
— Това може да изглежда само като една проста детска играчка — започна Бенет. — Но всъщност то е наследствена собственост.
— Разбирам. — Тя се прокашля, ала смехът въпреки това се изтръгна от гърлото й. Загледа се в пода, с тайната надежда да изглежда разкаяна. — Моля за извинение, сър.
— Ами, молите! А той през цялото време е бил тук, нали? — Бенет просна племенника си върху леглото и той се разкиска. — Пращате ме да бягам из целия дворец, за да търся този долен крадец, докато през цялото време той се крие под полата ви.
— Под леглото, за да бъдем честни, сър. — Хана отново трябваше да се прокашля, но успя да говори спокойно: — Когато притичахте оттук с вашето мъгляво описание, нямах представа, че търсите принц Дориан.
— Възхищавам се от добрите лъжци — измърмори Бенет и пристъпи по-близо. За втори път улови брадичката й, ала тя за пръв път видя цялата арогантност, на която бе способен, и почувства нейното привличане. — И това само ме интригува още повече.
— Лейди Хана може да прави двойно „около света“.
— Очарователно. — Бенет бавно отдръпна ръка и се обърна към племенника си. Ако бе слушал, може би бе чул въздишката й на облекчение. — Мисля, че се бяхме разбрали, Дориан.
Дориан наведе глава, но Хана не забеляза блясъкът в очите му да намалява.
— Само исках да го видя. Съжалявам, вуйчо Бенет.
— Разбира се, че съжаляваш. — Бенет го хвана под мишниците, вдигна го и го изгледа начумерено. После звучно го целуна. — Майка ти е долу. По пътя към приемната недей да се пързаляш по коридорите.
— Добре. — Когато стъпи отново на крака, Дориан се поклони на Хана. — За мен беше удоволствие да се запознаем, лейди Хана.
— За мен също, сър.
Той й подари една щърбава усмивка и се завтече навън.
— Сладкодумец — отбеляза Бенет. — О, може би вие си мислите, че той е самото очарование, обаче сърцето му е черно.
— Колко странно, че ми напомня за вас.
Бенет вдигна вежди и се завъртя на пети.
— Наистина, милейди, много странно.
— Той несъмнено е негодник. И вие го обичате.
— Не става въпрос за това. — Бенет пъхна ръка в джоба си. — А що се отнася до йо-йото…
— Да, сър?
— Опитайте се да изчакате, докато съм на пет метра от вас, преди да се изсмеете в лицето ми.
— Както желаете, Ваше Височество.
— Това ми е подарък от майка ми едно лято, когато бях болен. Купил съм на малкия дявол поне десет, ала той продължава да краде моето. Знае, че ако нямам свой собствен син, докато стане десетгодишен, ще му го подаря.
— Аз имах една червенокоса кукла, която майка ми ми подари, когато паднах и си счупих ръката. Пазех си я, след като вече отдавна бях престанала да си играя с кукли.